Българският Йерусалим

В източниците са описани страданията векове наред на монасите от Рилския манастир от многобройните разбойнически и турски набези. Съобщава се, че в началото на XIX век те решават да издигнат "нов голям манастир със здрави каменни стени, с помещения за нормални битови нужди и добри условия за спокойни молитви, просвета и творчество, на многобройните си почитатели, поклонници и книжовници". За реализация на своите идеи и планове монасите търсели подходящ добър строител и го намират в лицето на майстор Алекси Рилец. Съгласно източниците началото на строежа на Рилския манастир започва "около средата на X век", между реките Друшлявица и Рила в "организирано пространство от слаби, дървени сгради с подредени в тях килии, домакински помещения, молитвен дом и двор с нисък зид по терена". Това е времето (930-936 г.), когато покровителят на България, светецът Иван Рилски, останал да живее в пещерата. Преди смъртта си Св. Иван Рилски съставил своето писмено "завещание" към ученици и следовници: "Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги  наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..." Първоначално храмът бил построен в пещерата, където по-рано живеел Св. Иван Рилски и починал на 70-годишна възраст самичък на 18 август 946 г. Бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила за потомствата. Както е известно, манастирът носи името "Монастир Св. Иван Рилски".
Много голям е броят на родолюбивите и високо издигнати духовно монаси от Рилския манастир, останали в нашата историческа летопис като книжовници, просветители и будители на българите от дълбокия петвековен мрак. Съобщава се за изявили се книжовници още през ХIХ век, служили в Рилския манастир като Владислав Граматик и монах Мардарий, които са автори на сборници от статии с различно църковно религиозно и поучително съдържание и на други творчески произведения. През XVII век в тази обител е служил бележитият проповедник и учител във Враца Йосиф Брадати и неговият ученик Никифор. Има сведения, според които в младежките си години Паисий прекарва определено време в Рилския манастир, където се е съхранявала и доразвивала старобългарската книжнина.
Съобщава се, че основните заслуги за прекрасната и съвършена съвременна архитектура на Рилския манастир се дължи на

първомайсторството на Алекси Рилец

Изграждането на новия му облик, засягащ трите крила, е извършен в годините 1816-1819 г. Този голям майстор строител продължил с изграждането, обновлението и осъвременяването на Рилската света обител и след пожара през 1833 г. Постиженията на майстор Алекси Рилец са оценени от специалистите главно в следните направления - външната фасада, изградена като монументална крепост, уникалната магерница с голям брой арки, стабилизиращи изравнителни пояси и отдушници, вътрешна фасада с просторни чардаци, колонади, кьошкове с различна форма и красота и своеобразни пожарозащитени стени. Постигната е хармония между Рилския манастир, Хрельовата кула и величествената природа върху неравен, несиметричен и трудно овладяем терен. Уста Кольо Фичето с благодарност разказвал: "Моят учител е майстор (архитектон) Алекси! А как ние, днешните български архитекти, изразяваме признанието си към великите ни предци..."
В древното манастирско училище трупат знания ученици от всички краища на земите български, а проповедници тръгват по села и градове, за да откриват училища и да повдигат духа на българите,

хвърляйки светлината на знанието

Възпитаник на манастирското училище е и Неофит Рилски "един от стълбовете на новото училище и на новата просвета", тъй много желана от ученолюбивите поколения на XIX век. Народополезната дейност на пословично скромния монах Неофит Рилски е свързана основно с българската просвета и образование. Не случайно в нашата историческа летопис той е определен като "родоначалник на новобългарското образование". В началото на 1834 г. Неофит бил изпратен в модерно гръцко училище в Букурещ, за да се запознае с новата "Бел-Ланкастерска метода за взаимно обучение на учениците". Амбициозният монах усвоил тази метода и превел на български език "Взаимоучителните таблици", предназначени за началното обучение, и съставил "първата българска граматика". Срещнал доста голяма съпротива от страна на много хора, но новаторът монах настоявал "да се избере изговор, близък до средищните български диалекти, близък до източно-македонските", с което биха "се избегнали всички безплодни, но смущаващи единството на българския народ опити един век по-късно да се създава македонски език". Като ревностен последовател на Паисий Хилендарски той призовава българите: "Не е ли во истину....да останем и ний назад?...Докога невежество! Докога сон глубокий! Стига толкова спавание на нашата Болгария доволно векове. Собудете се поне от тука на тамо!".
Новото българско светско образование в габровското училище сложило край на старомодното килийно училище и обучение на църковнославянски и на преподаването на гръцки език. Неофит Рилски започнал да преподава като учител на "около 120 ученика" четмо и писмо на роден български език, както и аритметика, география, история и гръцки език. С това се полага началото на новото българско образование на жива народна реч. Този бележит будител на българите, отдал целия си живот "за народната полза", наречен "патриарх на българските книжовници и педагози" и "жива летопис на Българското възраждане" умира на 4 януари 1881 г. сред своите ръкописи и книги.
Заедно с авторитета и славата на Неофит Рилски расте и славата на манастира като най-голям културен и духовен център в България,

твърдина на българщината

В източниците е отразено значението на Рилския манастир: "В онова време, когато духовенството в България е било гръцко и извършвало богослужението и требите на неразбираемия за народа гръцки език, рилските духовници са били единствени, които могли да извършват треби на церковно-славянски, да проповядват на български". След Освобождението, когато във възкръсналата от пепелищата Трета българска държава се отворили училища и семинарии, училището в Рилската света обител продължило своето съществуване, но впоследствие се превърнало в "третокласно монашеско училище". Възхищението си от тази твърдина на българщината, устояла на вековете, са изказали редица български и чуждестранни учени. Едни го определят като "Най величественият исторически монумент на българската духовност... Най-българското архитектурно чудо". Други го наричат "Българският Йерусалим".

Славата на манастира стига чак до Аляска

Съобщава се, че там родолюбив български монах от манастир в град Суздал (Старата столица на Русия) в края на ХIХ век построява параклис, който нарича "Рилска обител".
Рилският манастир получава редица признания. Няма българин, които да не знае за него и да не се гордее с него. През 1961 г. е обявен за национален паметник-музей. На Експо 1970 в Токио неговата уникална магерница "е възпроизведена като архитектурен уникат". През 1983 г. е удостоен с признанието "Паметник на световната култура" от международната организация "Юнеско". Наред с още 6 български исторически и археологически паметници той допринася за определянето на "трето място в света на България, след Италия и Гърция с най-много забележителности". Появил се в епохата на Златния век на българската държава, на българската книжнина и култура, Рилският манастир вече над 1000 години съхранява за потомствата великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, устоява на мрака и нападенията на разбойници и османлии, пази старата българска култура и изкуство, продължава и в наше време да служи за патриотичното и естетическото възпитание на поколенията.