Българските СРС-та в Европарламента

Десет години, след като бе отпечатана първата част на енциклопедичния справочник "Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949", най-после се появи и неговата втора част. Авторът на това уникално издание доц. д-р инж. Младен Цонев е всепризнат пръв изследовател на появата и развитието на българската наука и техника, на нейните създатели от далечното и близкото минало. Днес можем да кажем, че неимоверните му усилия да реши тази високоблагородна задача - да съхрани за бъдните поколения имената и делата на първостроителите - инженери и архитекти, в третата българска държава, са доведени до успешен край. А те не са малко: в първата част на справочника - 775, във втората броят им достигна 1620. Общо 2595 висшисти са свързали професионалнния си път с членството си в най-авторитетната научно-техническа организация у нас в миналото.
По-голямата част от инженерите и архитектите са завършили своето образование в най-реномираните университети на държавите от Западна Европа, други - в Петербург и Москва. Със своя всеотдаен труд, почтеност и любов към отечеството мнозина от тях са оставили трайни следи в паметта на поколенията. Макар и кратки, био-библиографските данни показват, че не една и две фамилии са се утвърдили като инженери (Верих и др.) или архитекти (Хаджистойчеви и др.), че децата са продължили делата на бащите.
Читателите ще научат още и прелюбопитни факти за бащите на някои от знаменитостите ни - инженер-химикът Ярослав Вешин е син на Ярослав Вешин (1860-1915) - един от създателите на съвременното българско изобразително изкуство; машинният и авиационен инженер Владим Балан е син на акад. Ал. Т. Балан; строителният инженер Димитър Славов е бащата на народната артистка Славка Славова; инженер-химикът Владислав Явашев е син на основоположника на българската ботаника и археология Анани Явашев. Негови синове са артистът Анани Явашев, инженерът Стефан Явашев и световноизвестният художник Христо Явашев-Кристо.
Федерацията на научно-техническите съюзи в България, която наследи Българското инженерно-архитектно дружество, би трябвало в най-близкото бъдеще да издаде в един том двете части на справочника като "Енциклопедия на дейците на БИАД". Една енциклопедия, която се очаква не само от изследователите на научно-техническото ни развитие и националното образование, но и от четящите българи, жадни да научат нови имена на някогашни строители на България.