Българските гори се стопанисват "дърварски"

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ е инженер лесовъд. Работи в неправителствената природозащитна организация WWF България от 2012 г. като експерт по горите. Разследва закононарушения срещу природата и подготвя юридическата защита (становища, сигнали, жалби и др.) срещу дейности, застрашаващи природата. Сред личните му каузи са опазването на вековните гори и ограничаването на незаконната сеч у нас. През 2015 г. неколкократно сигнализира за проблеми с опазването от застрояване на Национален парк "Пирин" и привлича вниманието на медиите и обществеността към заплахата от изсичането на вековни гори в България.

"На едно от първите места сме по незаконна сеч след Украйна и Румъния"

- Какво е количеството незаконно изсечени гори у нас от началото на годината?
- За съжаление не можем да изчислим точно. Работим по сигнали. Скоро имахме случай в Ихтиман - подаден сигнал от местна жена, която се беше ориентирала с публичните инструменти как да разпознае незаконната сеч, извършихме проверка в две общински гори в Ихтиманско и констатирахме, че има нарушения. Подадохме сигнал в регионалната агенция по горите и те установиха, че във всички 21 гори, в които беше работила една и съща фирма, имаше нарушения. В този случай незаконната сеч беше около 25%. В същото време в гори, които се ползват от други фирми, няма такива престъпления. Т.е. нарушенията не са там, където работят всички фирми. Особено малките, незащитени компании не си позволяват да крадат. В случая с фирмата в Ихтиман явно никой не я е контролирал. Само след два месеца отново по сигнал на граждани в други гори пак установихме около 20 на сто незаконна сеч.
- Основно по сигнали на граждани ли работите?
- Да, по сигнали на граждани, на лесовъди. Получаваме поне 4-5 сигнала на месец. Особено след медийни разследвания на следващия ден получаваме поне 4-5 сигнала. Проблемът е, че не можем да реагираме винаги. Хората са разочаровани от държавните институции и често не им вярват. Ние и медиите сме посредниците, на които се уповават за реакция. А ние правим всичко на добра воля, на "мускули" и никой не ни плаща за това. Но когато обясним, че нямаме капацитет, хората се отчайват. Когато обаче успеем да откликнем на сигналите, почти винаги установяваме, че има нарушения.
- В кои райони се сече незаконно най-много?
- Навсякъде, в цялата страна. Това са конкретни фирми и стопанства. Обикновено става там, където политиците са успели да сложат свои близки хора да управляват стопанствата. Разследвани са случаи във Велинград - ловно стопанство "Чепино", в Габрово, в Сатовча - ловно стопанство "Дикчан", в Петрич. В горско стопанство "София" се оказа наскоро, че покровителствани фирми бяха изсекли брутално иглолистни гори буквално на 10 км от София.
- Какви гори се изсичат основно?
- Най-големи са печалбите от вековните гори, защото там едно незаконно отсечено дърво е поне два-три кубика. Един кубик се продава до 200 лв., значи това прави около 500-600 лв. Така само от едно по-голямо дърво може да се изкарат незаконно до 1000 лв. При младите гори - на 30-40 години, трябва да се изсече половината гора, какъвто беше случаят наскоро до Кремиковци, в горско стопанство "София", за да се постигне такава печалба.
Апетитни са старите гори, а такива са предимно в Стара планина и Родопите. Там сме виждали най-бруталните сечи. Миналата година в Природен парк "Българка" бяха отсечени огромни букови дървета с диаметър от 60 см, които са по няколко кубика. Ако дървесината е подходяща за фурнир, тя струва по 200 лв. на кубик, затова печалбите само от едно дърво са огромни. В "Българка" имаше десетки такива незаконно отсечени дървета. Проверките на институциите прикриха повечето нарушения.
Наскоро проверих до София камион с подобни трупи. Бяха описани като трупи за бичене, но реално бяха за фурнир. Разликата в цената на двата вида дървесина е 100 лв., които някой горски служител вероятно е помогнал на фирмата да прибере, описвайки по-ниско качество на трупите. Така схемите продължават при конкретни фирми, в конкретни стопанства.
- По какъв начин ви съдейства изпълнителната власт?
- С повече прозрачност, с приемане на нашите законодателни предложения и като се опитваме да работим с предприятията и с Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за съвместни проверки, тъй като при публичност от страна на природозащитните организации по-трудно се прикриват нарушенията. През последните една-две години усилията за спиране на незаконните сечи и за отстраняването на недобросъвестни горски служители, съвместно с ИАГ, са все по-често успешни.
- Поставили сте си за цел да спрете незаконната сеч до 2020 г. Как предлагате да стане това?
- Ключовото ни предложение е изборът на ръководните кадри в горските стопанства, в ИАГ, както и в регионалните дирекции по горите да става чрез публични конкурси с обществено участие. Трябват кадри без политическа протекция и обвързаност, които да имат доверието на хората. Където това се е случило и са отстранени недобросъвестните директори на стопанства, незаконната сеч незабавно е ограничена. Такива са случаите в Петрич, Първомай, Габрово, Сатовча, София и др. Това обаче трябва да стане системно. В момента уволнените за нарушения директори на горски стопанства единствено ги разместват по стопанствата. Има уволнени директори в едно стопанство, а след два месеца политиците ги назначават за шефове на съседни стопанства. В момента директорите се избират без конкурс. От агенцията по горите получаваме ограничено съдействие, помага единствено медийният натиск.
Интересен е примерът с директора на Изпълнителната агенция по горите инж. Григор Гогов. Медийно разследване показа, че той и неговият син са участвали в схеми в ловното стопанство, на което Гогов беше директор допреди няколко месеца. Ако преди назначението му бе организиран конкурс или бе потърсено общественото мнение, щеше да стане ясно, че е разследван за схеми. Механизмът за избор на ръководни кадри е ключовият елемент, който трябва да се промени.
Предложили сме също контролните органи да имат онлайн контрол върху GPS устройствата на камионите, както и видеонаблюдение на цеховете. Друга ключова мярка е ограничаване до минимум на договорите за ползване, които обвързват фирмата, която сече, да придобива дървесината. В тези случаи кражбите са най-големи. Практиката допреди няколко години беше една фирма да сече, а друга да купува материала. Когато са отделни, фирмите по-рядко имат интерес да се сече незаконно. В съседни държави и в отделни горски стопанства се прилага следното: определени фирми секат в гората, а добитата дървесина се кара в специални централни складове, където се оценява и продава след търг.
Трябва да има електронни търгове, защото в момента на публичните търгове няколко фирми се комбинират и договарят. Така се понижава продажната цена на дървесината, от което губи държавата. В същото време фирмите помежду си се разбират кой къде ще сече и как ще изкупуват дървесината. Това ще се премахне само с цялостното въвеждане на електронни търгове.
- Какво представлява мобилната ГИС платформа, която сте създали?
- Все повече хора успяват да подават сигнали чрез нея. Последният пример е от община Ихтиман, с. Белица. Чрез ГИС платформата (http://gis.wwf.bg) дама със смартфона си наскоро локализира в коя гора е сечището и коя фирма сече. По нашите инструкции бе установила, че има незаконна сеч, след което бе изискана проверка от контролните институции. При наличие на смартфон всеки може да локализира местонахождението си чрез тази интерактивна карта, лесно да разбере дали в местността има издадено позволително за сеч, на коя фирма е издадено, кога е извозен материалът и в какъв обем. Ако има несъответствие с това, което е разрешено, трябва да се сигнализира на тел. 112. Освен за незаконни сечи граждани ни се обаждат, че има унищожени екопътеки от камионите. Унищожават се също пътищата в селата.
Доколко сме успели, не мога да кажа, но видимо има прогрес. През 2014 г. незаконната сеч е била 25 на сто, докато в момента тя не надвишава 10-15%.
- Какво е цялото изсечено количество дървесина на година у нас?
- Сече се около 7 млн. кубика годишно, като според много експерти това е пределът на гората. Има натиск да се увеличава още дърводобивът. Останаха все по-малко добре подготвени служители по горите. Все по-малко са кадрите, завършили Лесотехническия университет. По-скоро се увеличават кадрите от т.нар. килийни училища, които често не гледат на гората лесовъдски, а се интересуват предимно от добивите и парите. В днешно време се смята, че българските гори се стопанисват "дърварски", а не лесовъдски. Включително вековни гори се секат за дърва за огрев, докато тяхната цена е три-четири пъти по-ниска от цената на строителната дървесина или тази за фурнир. Трябва да върнем лесовъдството в горите, така че да ги ползваме за много по-качествена и скъпа дървесина, както и да ги опазваме за подобряване на жизнената среда.
- На кое място сме в Европа по незаконна сеч?
- На едно от първите места сме по незаконна сеч след Украйна и Румъния. Това обаче не пречи да достигнем европейското ниво, защото все още имаме добри лесовъди, модерни технологии и голямо обществено желание.