От редактора
Българските читалища и султан Абдул Азис
/ брой: 64
Тези дни изпълнителният вицешеф на Националния съвет по читалищно дело г-н Николай Дойнов хвърли в Русе истинска бомба, която отекна из всички интернет-сайтове и български медии. От 4325 читалища в България през 1983 г. техният брой е намалял на 3495, което означава, че през този период от 28 години са били закрити около 830 читалища. Месец преди да бъде отбелязана 100-годишнината от основаването на Съюза на народните читалища, тази цифра е не само стряскаща, но и шокираща. Първо на първо тя илюстрира степента на духовното ни разпадане през годините на тъй наречения "демократичен преход". Второ на второ показва неспособността ни да спрем предизвестената смърт на народните читалища. Трето на трето илюстрира, че въпреки своите системни демагогски изявления Вежди Рашидов няма и хал-хабер на отношение към читалищата. Имам предвид не само орязаната държавна субсидия, но и липсата на каквато и да е политика към тяхното развитие.
Как иначе може да се обясни фактът, че в управата на МК се мъдрят 11 какви ли не дирекции, дирекцийки, отдели, но липсва дирекция "Читалища". По този начин тази изконна българска духовна институция е оставена в неведение. Реално това граничи с мълчалив геноцид срещу народните читалища. Защо и поради каква причина тази изконна българска институция е заличена в аналите на културното ведомство?! На този фон още по-жалки изглеждат "наградите" и "почетните грамоти", които неотдавна министърът връчи на "заслужилите" читалищни дейци и неговите мъгляви обещания, че ще направи нещо за финансирането на читалищата.
Може някому да се стори пресилено, но дори султан Абдул Азис по време на "турското присъствие" е имал къде по-положително отношение към българските читалища, отколкото сегашния ни министър на културата. Тогава поне читалищата из Българско са никнели като гъби след дъжд, а сега? Сега чезнат като да ги е ударила градушка!