БЪЛГАРСКИ СВЕТЛИК

Георги Йорданов

Българското народно читалище! Кое родолюбиво сърце не трепва с вълнение, колчем помисли за това негаснещо огнище на знание, възпитание, култура? Обикновените мерки за духовен влог не могат да обхванат в пълна мяра заслугите на читалищата за националното ни развитие, за българското ни самосъзнание. В света няма подобна културна институция - колкото оригинална, толкова плодотворна!

Българското народно читалище е убедителен пример за единение на обществото в името на напредъка на градове и села, на родината. Човек се омайва от мъдростта на първите. Това са около 40 възрожденци, събрали се на 30 януари 1856 г. в къщата на свищовския търговец Димитър Начович. Колцината родолюбиви българи набавят около 800 книги на български и чужди езици, както и 3700 гроша, и основават първото читалище. Наскоро след това читалища възникват в Лом, Шумен, Русе, Пловдив, Сливен, Тулча... Техният пример трогва будните люде навред, където ехти българската реч. За едно-две десетилетия "места за четене" се устройват не само в Мизия, Тракия, Македония, Добруджа, но и в Цариград, в селища на Румъния, Русия, Сърбия, Чехия. Ето как през Възраждането в борбите за свобода и българска държава читалището заедно с църквата и училището се превръща в духовна институция.

Известно е, че обществените процеси и обстоятелства са благосклонни към хората, които съзнават накъде са запътени. Според митологията дори Минерва - богинята на мъдростта, изоставя вълшебната си флейта, щом разбира, че музикалният инструмент не й подхожда. Едно от обясненията за значимостта на читалищното дело е, че е съхранило чистите пориви на първооснователите. Независимо от превратностите на времето. Нека припомним написаното от Захарий Стоянов за русенското читалище "Зора": "Това читалище е алманах, това читалище е университет, това читалище е училище, това читалище е средище за култивиране на любов към отечеството и за подготовка на саможертва в името на отечеството". И съвсем закономерно след гибелта на Апостола русенското читалище се превръща в един от големите центрове на борбата срещу османското иго.

А самото вглеждане в имената на хилядите народни читалища е вече урок по родолюбие: "Зора", "Искра", "Възраждане", "Заря", "Съгласие", "Съединение", "Напредък", "Отец Паисий", "Георги Раковски", "Добри Чинтулов", "Васил Левски", "Христо Ботев", "Любен Каравелов", "Сава Доброплодни", "Хаджи Димитър", "Георги Бенковски", "Гоце Делчев", "Иван Вазов", "Захарий Стоянов", "Алеко Константинов", "Доктор Петър Берон", "Петко Р. Славейков", "Пенчо Славейков", "Пейо Яворов", "Димчо Дебелянов", "Елин Пелин", "Йордан Йовков", "Христо Смирненски", "Гео Милев", "Никола Вапцаров"... Все имена, които олицетворяват непреходното българско дело.

Едва ли е могло да се измисли по-подходяща дума за културните огнища от наименованието, дадено от първооснователите: читалище! Учредителите разбират, че езикът е гръбнак на народността, радеят за неговата звучност и чистота, обогатяват го с ново слово. А са обикновени учители, свещеници, търговци, занаятчии, селяни. Тяхната духовна извисеност прави смешни позите на днешни парвенюта, които изписват имена, дейности, предавания и публикации с чужди букви и думи, които едва ли сами могат да разчетат и осмислят.

Похвално е, че още с първите изяви на народните средища за четене се хвърля "огън в народната свяст". Набързо сглобените шкафове се пълнят с разнообразно четиво, с книги на чужди езици. В театрални представления развълнуваните простодушни зрители влизат в разговор с "артистите". На едно от тях в крайдунавски град "дори английският консул на два-три пъти сълзи пророни". Сказките на будни даскали разширяват кръгозора на неуки слушатели. Млади дарования поемат по пътя на голямото изкуство от малки концерти на читалищни сцени. Бунтовният зов на апостолите отеква в окадените им стаички, превърнати във въстанически огнища. Така стъпка по стъпка, "бавно и полека" в продължение на век и половина се изгражда самобитната институция на българското народно читалище. Какво начало - романтично и трудно! Това начало е непоклатимата основа на съвременното българско читалище. В някои сгради все още личат стари надписи като: "Знанието е по-ценно от злато". Тоя зов е един от изворите на жизнения български дух...

Всеки етап в развитието на читалищното дело е съдържателен, плодоносен. Ала десетилетията през втората половина на отминалия двадесети век са ознаменувани със забележителни резултати. Построени са близо 2000 нови сгради, които заедно с училищата очертават модерния архитектурно-художествен образ на много селища и квартали. Хората се гордеят с тия храмове на културата, в които са вложени доброволно труд и средства. В 4288 читалища се предлагаха над 40 милиона книги на български и чужди езици; изнасяха се хиляди лекции и беседи; уреждаха се стотици музейни сбирки и художествени галерии. В близо 2000 хорове и оркестри, 1250 танцови състава, в над 3500 театрални и естрадни колективи се пресъздаваха бисери на нашия фолклор и творби на изявени български и чуждестранни автори в областта на музиката, танца, театъра. Любителски художествени състави на читалища получаваха многобройни международни награди и отличия. Авторитетни ценители на изкуството не допускаха, че отличените български изпълнители не са професионалисти. В читалищните школи по литература, музика, балет и други изкуства се обучаваха стотици хиляди млади дарования, и т.н.

Едва ли има друга обществена организация, подобна на читалищата, в която самоуправлението да се осъществява върху дълголетни демократични принципи и традиции. В уставите на народните читалища са утвърдени обществени правила, които будят възхита и служат за пример в дейностите на съвременното гражданско общество. Поучителен е начинът, по който законовите норми за читалищната дейност регулират отношенията с държавата и общините, гарантират тяхното опазването от зловредни посегателства. Именно от зловредни посегателства! Трябва час по-скоро да се пресекат действията на хора, които с користна цел посягат на читалищно имущество, създавано с години, присвояват техни сгради и зали, променяйки културното им предназначение. Сякаш за подобни нещастници авторът на "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски е написал: "Идеалите раждат герои, интересите - подлеци".

Тъжно и срамно е, че безродственици вършат безобразия със съдействието на люде, които се кичат с партийни и властнически титли. Тъжно и срамно е, че стотици читалища пустеят, лишени от държавна и обществена подкрепа. Библиотеките не се обогатяват с нови книги. Немарата на дейците, отговорни за тия безчинства, заслужава да бъде порицана. Вижда се, че и при глобализма "царица е парица" (Алеко Константинов), но трижди по-потребно е да се осъзнае, че без висока образованост и култура е немислимо да се оттласнем от последното място в Европейския съюз. За нашата тринадесетвековна държава това място е недопустимо унижение!

***

Българското народно читалище поражда чувства на патриотична гордост, ала вселява и отговорности. Отговорности на държавата и обществото да продължат забележителното национално дело, да го развиват и въздигат.

Из книга втора "Откровения", от поредицата "Притаени мигове"