Български билкар намира лечение за рядка болест

Паоло Мацарело е невролог и професор по история на медицината в университета в Павия, град в Северна Италия. Пристига за първи път в страната ни през 2011 г. и тръгва по следите на български билкар, който прави важно откритие за медицината през 30-те години на миналия век. Иван Раев намира лечение на симптомите на страшната за времето болест летаргичен енцефалит, от която е описана световна епидемия след Първата световна война. Тя взима десетки хиляди жертви в цяла Европа. И до днес летаргичният енцефалит е една от неразрешимите загадки в историята на медицината.
Още като млад специалист, през 80-те години на ХХ век проф. д-р Мацарело научава за българския лечител и неговото откритие. Идеята да събере информация и да разкаже за патологията на заболяването и откривателя на лек за него, тлее няколко години, докато не решава да тръгне за България в опит да се запознае отблизо с интересната история на Иван Раев. Така пише книгата си, посветена на българския лечител, която е наречена "Билката на кралицата", издадена и на български. Той описва съдбата на Иван Раев, роден през 1876 г. в Сопот в бедно семейство на тъкач. Баща му предава интереса си към планинските билки. Раев е пастир и започва да експериментира върху болни животни. За кратко време става търсен народен лечител и продавач на билки. Раев обаче иска да учи още за билките и заминава за Константинопол (Истанбул), попада при стар религиозен медик мюсюлманин, който го посвещава в тайните на природните лекове. След 5 години, връщайки се в родния Сопот, той се отдава на народната медицина. Става известен освен като билкар и като зъболечител в града, а хората го заобичли и заради факта, че често не искал да му плащат за услугите. Проф. Мацарело описва как Раев открива лечение за болестта летаргичен енцефалит с билката беладона, благодарение на млад заболял мъж в Сопот. Умело преплита в книгата си факти от световната и българската история на медицината. Интересна е историята на разпространението на лекарството на Иван Раев в Италия и цяла Европа, осъществило се със съдействието на кралица Елена Савойска (от черногорски произход), за което Паоло Мацарело разказва в интервюто.
Професорът е автор на няколко книги по история на медицината, издадени в Италия. Надява се дори на филмова продукция за историята на Иван Раев и откритието му. Често разказва на студентите си за българския народен лечител. "Ако бях студент сега, щях да разработя дипломната си работа върху тази история", категоричен е той.
Опитите на Мацарело да се свърже с наследниците на Иван Раев неведнъж удрят на "камък". "Помъчих се да ги открия при първото ми идване в България, но не можах. Пристигайки в гр. Шипка, се настаних в хотел и случайно разбрах, че собственикът му е син на съученик на Иван Раев. С него открихме гроба му, потънал в трева, но ме утеши фактът, че всъщност гробът на лечителя е обрасъл с билки. За мен беше много важно да видя къде е погребан този човек. Интересното е, че до паметната му плоча е издигната колона, изографисана с билката беладона", разказва той.


- Проф. Мацарело, разкажете как ви хрумна идеята за тази книга?
- Преди години един мой преподавател и професор по неврология в университета в Павия ми разказа историята, че след Втората световна война в града е имало голямо отделение в болницата за лечение на болни от летаргичен енцефалит. Тези пациенти са лекувани с български медикамент, който е донесен в Италия от кралица Елена Савойска. Това постави началото. Професорът ми не знаеше повече за историята и тогава започнах да търся научна литература още от 30-те години по случая. Така стигнах до името Иван Раев, абсолютно неизвестено в Италия. Преди 7 г. реших да задълбоча изследването си, защото този човек бе открил нещо от голямо значение за времето си. Така започнах да търся научна литература, намирах по малко информация, но името на Иван Раев винаги я съпътстваше, дори в английските, френските стари медицински списания. Това ми подсказа, че през 30-те години този човек е бил доста известен в нашите научни среди.
- Какви са симптомите на болестта?
- Епидемията от летаргичен енцефалит се разразява веднага след Първата световна война, заедно с епидемията от испански грип. Но това са две коренно различни болести. Първата докарва болните до състояние на летаргия, продължителен сън. Болестта е имала три разновидности. Първата е, че пациентите са умирали по време на съня си, втората е, че при събуждане са имали признаци близки до болестта паркинсон. Третата е, че след събуждането са изглеждали напълно здрави, но след 5-6 години, дори 10 години, отново развиват болестта. При всичките три разновидности болестта е завършвала с летален край. А през фазите й хората са били като "живи" трупове, неподвижни, със силни конвулсии на мускулите им и с неистово треперене на цялото тяло. Тази болест буквално е препълвала всеки ден болниците в цяла Европа.
- Наричате заболяването "мистериозно" заради невъзможността от лечение, но какво е развитието му в последващите години?
- През 80-те години на миналия век, в работата ми като невролог видях два такива случая на много възрастни хора, които са живели години наред с кошмара на болестта. И двамата бяха абсолютно неподвижни. В края на 30-те години на миналия век епидемията спира да се разраства, защото не е имало повече нови заболели. Тези, обаче, които вече са били болни, са продължили да носят болестта, тъй като лечение не е имало. Може би заради бързата смърт, епидемията не се е разраснала, защото при болните не е имало репрудоктивност и така постепенно тя е изчезнала. Така са утихнали епидемиите и от летаргичният енцефалит, и от испанския грип.
- С какво е лекувал болестта Иван Раев?
- Историята е запленяваща. Откривателят на лекарството за летаргичния енцефалит Иван Раев не е бил медик, а пастир. Намира лечението по интуиция, като използва билката беладона. Но историята й, започва от Средновековието, когато е била използвана от т.нар. по онова време вещици.
- Всъщност билката е токсична. По какъв начин я прилага Иван Радев в лекарството си?
- Медикаментът не е лекувал болестта, а симптомите. Има филми, в които се вижда как абсолютно неподвижни болни след първите приеми на неговото лекарство започват да сядат, а след време се изправят и прохождат. Изчезват също онези чудовищни конвулсии на тялото. Това е нещо подобно на инсулина за диабетиците - лекува симптомите, а не болестта, но пациентите се чувстват добре.
- Знае ли се рецептата за това лекарство?
- Радев я е приготвял, като е слагал да заври за 13-15 минути половин литър сухо бяло вино заедно с 30 грама корени от беладона. След това е прецеждал отварата и е давал на болните по три-четири пъти на ден, в зависимост от стадия на заболяването. По-късно той добавя друга билка - блатен аир. Това се налагало, защото беладоната провокира изсъхване в устната кухина и липса на изпотяване. Прибавя също индийско орехче, за да предотврати гаденето. С други думи, той намира баланс между тези билки и така създава истинско лекарство, което е било най-доброто за времето си за това заболяване.
Опитвам се да популяризирам историята. Организирах няколко конференции по темата. Иван Раев трябваше да излезе от сянката си и да бъде представен на публиката. Един от най-известните италиански всекидневници "Il sole 24 ore" публикува статия за него.
Излязоха статии и във френски, английски, немски списания. Разбира се, от 1955 г. не е прилагано повече това лечение, защото както казах, епидемията е изчезнала. Оливер Сакс, английски невролог и писател написал книгата "Пробуждане", по която по-късно е заснет филм с участието с Робърт Де Ниро и Робин Уилямс, също стига до извода, че лечението на Раев е единственото за болестта. През 70-те години на миналия век той изпробва върху пациентите с летаргичен енцефалит медикамента леводопа, за болестта Паркинсон, който и до ден днешен се използва. Болните обаче не реагират добре на лечението и то се прекратява. Така че, това наистина е било единственото лечение.
- Как стигнахте до идеята да озаглавите книгата си "Билката на кралицата"?
- Когато пристигнах в страната ви, вече бях започнал да пиша книгата и разбрах, че за разпространението на лекарството в цяла Европа е "виновна" кралица Елена Савойска и дъщеря й, Йоана, която се омъжва за цар Борис ттт. Елена е имала не само афинитет към медицината и билкарството, но е била и акушерка. Дори Мусолини е казвал "С Елена Савойска може да се говори само за медицина". Тя разбира за билката беладона и за лечението на Раев от дъщеря си и зет си и я внася в Италия с помощта на невролога Джузепе Панегроси, с който създават и отделения за лечение на летаргичен енцефалит в Рим. Тези отделения носят нейното име, а тя ги финансира.
- Какво става с Раев през това време?
- Елена Савойска му отдава нужната чест, като го награждава с кралски орден на Савойската династия за изобретението му. Дори на снимката на гроба му, на ревера му, стои орденът. Приживе Раев е бил признат за откритието си и дори започва да печели, продавайки лекарството си в Италия, а след това и в цяла Европа. Навремето се е смятало, че беладоната може да вирее само в България с лечебните си качества. Мусолини обаче изпраща един ботаник, който обикаля и събира билката от Шипка, Казанлък, Габрово и установява, че има същите свойства както на тази, която расте в Италия. Така по-късно започва производството на лекарство във формата на хапчета, които накрая заместват билковата отвара на Раев.



Болестта

Летаргичният енцефалит (Encephalitis lethargica) е нетипична форма на енцефалит. Описана е за пръв път от невролога Константин фон Економо през 1916 г. и е наречена така, защото често заболелите изглеждат като статуи - не се движат и не говорят. Причинителят и точният механизъм на болестта са неясни. Проявява се със силна треска, възпалено гърло, главоболие, двойно виждане, забавени физически и умствени реакции, промени в ритъма на съня, кататония и летаргия. При остро протичане болните изпадат в будна кома. През двайсетте години на ХХ век има световна епидемия от летаргичен енцефалит. Днес се наблюдават изолирани случаи.



Из книгата

"...Но на Раев не му стигат медицината и ботаниката. Неспокоен дух, какъвто е бил винаги, той става активен в борбата срещу социалните болести и се поддава на изкушението от политическата битка... През нощта на 9 юни 1923 г. един заговор с фашистки знак, организиран от войската и от десницата, сваля правителството и пет дни след това Стамболийски, който започва да организира съпротива, е изненадан и обезглавен, а неговите офицери - избити. На жестоката репресия отговаря Септемврийското въстание, ръководено от последователите на земеделската партия и комунистите. Бунтовната Шипка е сред главните действащи лица на бунта, който се превръща скоро в гражданска война. Тогава Иван Раев развява червеното знаме и с оръжие в ръка, заедно със 159 селяни, се оттегля в планината да се бори срещу "фашизма и капитализма" в България..."