България засилва регионалното си влияние

Дипломацията на дюнера (която очевидно не завоюва завидни резултати) и ритането на топка с посланици - като че ли това бе отличителната характеристика на външната ни политика по време на управлението на ГЕРБ. Съвсем естествено, както заяви и външният ни министър Кристиан Вигенин, сега "малко бе променен фокусът, като насочихме усилията си в тези направления, за които смятахме, че са били подценени в последните години". След липсата на ясно очертани външнополитически приоритети България се стреми да възстанови традиционния балансиран подход към всичките си външни партньори и приятели. Всичко това става ясно от третия поред отчет на премиера Орешарски за дейността на правителството, представен миналата седмица.
Активизирането на двустранните отношения, особено с непосредствените съседи на България, е отличителният белег на сегашното управление. Нееднократно страната ни заяви амбиции за възстановяване на позициите си и засилване на ролята си в регионалното сътрудничество - в Югоизточния и Черноморския регион, както и в страните от Западните Балкани. През отчетения от Орешарски период България подкрепи предоставянето на статут на страна кандидат за член на Албания, както и започването на преговори за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с Косово.
Не минава и ден македонските медии да не нищят отношенията помежду ни, както и тези между Скопие и Атина. На какви ли не по-безумни коментари ставаме свидетели. Скоро след започване на мандата на сегашното правителство премиерът Орешарски се срещна с македонския си колега Никола Груевски. Работно посещение в Скопие направи в началото на годината и външният министър Кристиан Вигенин. Потвърдена бе принципната подкрепа на страната ни за европейското бъдеще на Македония, но при положение, че Скопие реши отворените въпроси със съседните страни, по-конкретно Гърция и България. Страната ни отстоява позицията си за необходимостта от подписването на Договор за добросъседство между България и Македония.
По отношение на другата ни западна съседка Сърбия, която преди броени дни стартира официално преговорите за членство в ЕС, особен акцент управниците ни поставят върху зачитане на правата на националното ни малцинство в страната. България взе активно участие и в дебата по политиката на ЕС спрямо Босна и Херцеговина, предизвикан от застоя на страната в процеса на европейската интеграция.
Подписан бе План за консултации между МВнР на България и Украйна за 2014 г. и Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция между българското и украинското правителство. Подписани бяха Протокол за засилено сътрудничество и консултации между МВнР на България и Грузия и План за сътрудничество 2014 г.
От 1 януари 2014 г. България пое 6-месечното председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Сред основните си приоритети страната ни поставя насърчаване на сътрудничеството, политическата и икономическата стабилност в региона на Черно море.
Сред амбициите на страната ни е по-голяма роля при формирането на европейската политика. През втората половина на 2018 г. България ще поеме първото си 6-месечно ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. Макар дотогава да има доста време, подготовката вече е започнала. През отчетения от премиера Орешарски период представители на българската държавна администрация взеха участие на официална среща с представители на Генералния секретариат на Съвета на ЕС, на която обсъдиха основните аспекти от подготовката на България за председателството. Концепция за подготовката на България за председателството на ЕС бе представена на 23 ноември 2013 г. пред Съвета по европейските въпроси. Както оповести и министърът на външните работи Кристиан Вигенин при 6-месечния си отчет от началото на управлението, български дипломат е командирован в МВнР на Гърция по време на стартиралото от 1 януари Председателство на Атина. Покана има и от Словакия, която поема ЕС през 2016 г. От Франция и Италия също се очаква подкрепа.
Конструктивен принос отчита МВнР във формирането и провеждането на ОВППС/ОПСО (Обща политика за сигурност и отбрана) и развитието на граждански и военен капацитет за предотвратяване на конфликти и управление на кризи. В края на октомври 2013 г. бе направен преглед по напредъка в изпълнението на Целите за способности 2013 г., приети през юни 2013 г. на срещата на министрите на отбраната на НАТО. Във връзка с изпълнението на невоенните цели на НАТО бяха проведени срещи на Междуведомствената работна група по гражданските специалисти. Всички заинтересувани министерства и ведомства са изпратили становища по Наредбата за условията и реда за участие на граждански специалисти от Република България в мисии и операции на Министерството на отбраната за управление на кризи извън територията на Република България. В момента се изготвя актуализиран вариант на наредбата.
Във връзка с двустранното европейско сътрудничество МВнР изпълни процедурата по одобряване на Спогодбата за решаване на проблемите с имотите между България и Германия, която ще приключи с ратификация от Народното събрание. На 24 септември 2013 г. в София бе подписано Правителствено споразумение за германското училище към Посолството на Германия в София.
Правителството реши да възобнови дейността на Генералното консулство на страната ни в Милано, Италия. То беше закрито през 2012 г. от правителството на ГЕРБ с мотива, че е едно от най-скъпите за издръжка. Петицията на 50 000 българи в Италия тогава не помогна за отмяна на решението. Консулската мисия ще е от полза за българския бизнес и заради участието ни на световното изложение EXPO 2015, което ще се състои в града. Предприети са действия за засилване на подкрепата на българския бизнес зад граница чрез Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ). Възстановени са служби и са назначени допълнителни служители в Киев, Брюксел, Рим, Хошимин. Предприети са действия за откриване на нови служби в Китай, Ирак и Алжир. Планирано е откриването на нови търговски представителства в Армения, Катар, ОАЕ и възстановяване на службата в Будапеща. През август 2013 г. Министерският съвет прие постановление, с което бе дадено началото на възстановяването на Посолството на Република България в Улан Батор, Монголия.
По програмата Помощ за развитие бе реализиран първият двустранен проект с Грузия за обучение на 6 експерти от Министерството на земеделието на Грузия в 3 изпълнителни агенции на нашето Министерство на земеделието и храните. Чрез български задгранични представителства (в Тбилиси, Кишинев, Скопие и Ханой) пък бяха проучени възможностите за обучение на чуждестранни студенти в България и отпускане на стипендии по линия на политиката за развитие.
За двустранните ни контакти със САЩ МВнР полага усилия за поддържането им на високо и най-високо равнище. Българската страна продължи да поставя последователно въпроса за включването на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ. Открит бе Канадски визов център в София. През отчетения период бе проведен първият кръг от преговорите за сключване на Спогодба за социална сигурност между България и провинция Квебек, Канада.
Като член на Организационния комитет на Комисията по изграждане на мира България допринася за подпомагане на усилията на ООН в укрепването на дейностите по мироопазване, стабилизация и изграждане на мира в отделни страни. Прието бе Постановление на Министерския съвет за отпускане на хуманитарна помощ в размер на 100 хил. лв. в полза на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. По време на годишната конференция на организацията България бе избрана за член на ИС на Световната организация по туризма за периода 2014-2016 г. Приоритетно внимание се отделя по осигуряването на подкрепа за кандидатурата на България за член на Съвета по правата на човека на ООН (СПЧ) за периода 2019-2021 г.
Една от основните задачи на МВнР е подкрепата и грижата за българските общности зад граница за съхраняването и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. В тази връзка бе подписано споразумение между ДА "Архиви" и мемориала за Холокоста в Израел "Яд Вашем" в контекста на честванията на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. МВнР продължава да съдейства за реализацията на образователния и културен обмен между България и Украйна и България и Молдова.
Предоставянето на качествени консулски услуги е една от мерките, заложени в управленската програма на правителството. Във всички български консулски служби бе въведен модул за електронни консулски услуги, интегриран в Националната визова информационна система, в резултат на което се постигна по-бързо и качествено обслужване на едно гише. Решен е и проблемът с т.нар. изнесени визови центрове, които само оскъпяват услугите, както съобщи при своя отчет министър Вигенин.
Страната ни е изправена пред безпрецедентна бежанска криза. МВнР взема активно участие в дейностите за противодействие на миграционния натиск. Отправена бе покана до турската страна за провеждане на заседание на Централната смесена българо-турска гранична комисия в София. Проведено бе заседание на Централната българо-турска комисия по нерешените въпроси. Външно проведе консултации с всички държави членки на ЕС и държави от Централна Европа с молба за съдействие във връзка с бежанския проблем. В резултат на това е получена материална, техническа и финансова помощ от Словакия, Унгария, Австрия, Чехия, Нидерландия, Швейцария и Хърватия. МВнР отправи предложение до БЧК за проучване на възможностите за получаване на помощ по двустранна линия от националните дружества на страните членки на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. БЧК получи потвърждение от централата на организацията в Женева за близо 180 хил. швейцарски франка в помощ за бежанците.
В резултат на ангажимент, поет към българската страна по време на срещите на високо равнище при откриването на 68-а сесия на ОС на ООН в Ню Йорк, Международната организация по миграция (МОМ) изрази готовност да изпрати в София свои служители от централата и от регионалния офис. Чрез програмата "Доброволно завръщане" се очаква МОМ да окаже съдействие за извеждане от България на около 250 лица от други (не сирийска) националности, което ще освободи капацитет за сирийските бежанци.
И като за финал - подписани бяха и са подготвени за подпис редица спогодби със страните от Близкия изток и Африка.