България отпадна от топ 40 по икономическа свобода

В последния доклад за икономическа свобода България има резултат от 7,46 пункта и е на 43-а позиция в света, като изпада от топ 40 – групата на най-свободните икономически държави. Това съобщиха от Института за пазарна икономика.
От ИПИ уточняват, че в периода 2016–2019 г. България за пръв път попада в групата на най-свободните икономики в света (топ 40), което е резултат от добрите показатели по отношение стабилността на парите, свободата на международната търговия, политиката на разумни държавни финанси и нисък публичен дълг, ниски преки данъци върху труда и печалбите, както и на отворения достъп до единния пазар на Европейския съюз. Тези фактори са позволили на България успешно да премине през поне три периода на икономически спад, валидни за цяла Европа, както и да регистрира дългосрочен растеж, въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото, уточняват от Института за пазарна икономика.
С настъпването на пандемията се наблюдава стагнация на икономическата свобода в България, а и в региона на Централна и Източна Европа, предизвикана от нарастване на държавните разходи и от нестабилността в управлението на страната. По повод предстоящите избори от ИПИ обръщат внимание, че показателите за икономическата свобода в България дават добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.
По-конкретно от ИПИ препоръчват на бъдещите управляващи да поемат ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността. Сред основните външнополитически котви са поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство.
Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация, посочват от Института за пазарна икономика.