09 Ноември 2024събота00:50 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Актуално

България не е същата след изборите

Ще изпием горчивата чаша на ГЕРБ до дъно

/ брой: 257

автор:Теофан Германов

visibility 3616

Отминаха немалко дни след изборите, които обичайно са дни на емоции. Емоции за победителите и за победените, емоции за изчезващите от политическата карта и за тези, които се появяват на нея. Отминават и построените по-пропагандно изводи от нощта на изборите, в която е нормално всяка формация да излъчи не толкова задълбочен анализ, колкото чисто политически послания за мобилизация или самочувствие на своите избиратели. Именно след тези няколко дни е редно да си зададем въпроса "Какво се случи?"
Дистанцираме се от това, че привързаните към властта в една, както се оказа, недотам платонична и чистоплътна връзка, медии и пиар специалисти тръбят, че България е същата, защото линията на ГЕРБ се е затвърдила, защото ГЕРБ вече има всички власти, защото заявената от опозицията промяна не е била предпочетена от хората. Това на пръв прочит е вярно, но все пак много неща не са както беше между лятото на 2009 и деня на последния народен вот в неделя. Първо, в България

имаме нов политически модел

Двуполюсен. ГЕРБ е на единия полюс, където са засмукани и тотално омаломощени старите десни партии, националистите, както и просто свободно блуждаещ десен електорат. На другия полюс, като единствена алтернатива на това управление, което все повече става статукво, е левицата в лицето на БСП. Социалистическата партия не просто не загина, не просто не беше тикната в изолатора на "Всички срещу мръсните комунисти", а успя две години след най-тежкото си поражение в новата история да стане притегателен център за почти половината избиратели. Двуполюсният или двублоковият (не с две основни партии, а с два блока от традиционни съюзници, както е например в Германия) модел всъщност не е зло сам по себе си. Той дава ясни разграничения в политиката и окрупнява партиите, спира възможността от раздробяване на политиката и рано или късно прекъсва порочния модел на лидерските формации, които идват и изчезват с "вожда" си. Впрочем факт е, че и доскорошната вождистка партия ГЕРБ не е като преди. Тя вече е партия със силна централизация, със строен апарат и с ясен инстинкт за безогледно сливане на партия с държава. 
Новият двуполюсен модел не просто дава надежда, че дробенето на над 400-те политически партии ще отмира като явление, но и че в политиката все по-малка роля ще имат политическите брокери, партиите-балансьори и формациите, заченати в условията на политически инженеринг. Разбира се, този нов модел не е изграден веднъж завинаги, нито има гаранции, че БСП ще задържи надградените си проценти доверие, защото за това се иска здрав труд, яки усилия, безкомпромисни принципи и продължаване на реформите в партията. Но фактът, че БСП по отношение на листите за съветници има отчетлив ръст на гласовете, показва, че наистина

претърпя крах "кристалната мечта"

на Бойко Борисов. Лошата новина за него е, че с тези избори окончателно отлетя шансът да изгради еднополюсен модел по подобие на този в Русия. Популярността на Борисов, съчетана с гигантските манипулации около този вот, позволи ГЕРБ да поеме и президентската власт и да разшири влиянието си в местната, но това не е еднополюсният модел с един голям ГЕРБ и малки и изолирани опозиции с едноцифрени проценти. Със сигурност ГЕРБ няма да промени маниера си на полицейщини, слухтене и управленски волунтаризъм, но към тези неща ще има много повече критичност, отколкото преди изборите. Първите доказателства са налице - срещу старателно скрития бюджет на мизерията за 2012 година скочиха учените, майките, синдикатите.
България ще е различна и по отношение на институциите си. Отива в миналото силното, авторитетно президентство, което имаше свое мнение и позиция. Отива си времето, в което президентът бе коректив на политиките на правителството. Новоизбраният Росен Плевнелиев няма да може да бъде на нивото на историческата си отговорност и това се видя от реденето на общи и безсмислени фрази по време на кампанията. Част от тях показват пълната неспособност на новия президент да вникне в делата на институцията, а други - че говоренето му е кухо и написано от друг. Фразата, че президентът ще работи денонощно (струва си да се провери още на 23 януари вечерта), че в президентството ще се правят купони (то дискотека ли е или бинго-зала в очите на новия му стопанин) са само бегли примери за това, че в следващите пет години България няма да има президент, а

един обикновен церемониалмайстор

с добре ушит костюм. В този смисъл България не е същата, защото пропусна да даде шенс на човек като Ивайло Калфин, който знаеше къде отива и с какво се захваща, който имаше солиден институционален, парламентарен, дипломатически и европейски опит. Впрочем левицата трябва да отчете, че голямата част от успеха на тази кампания, от заявката, че БСП настига ГЕРБ по влияние, е и лично дело на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, които за кратко време свършиха гигантска работа. Няма съмнение, че в едни честни, справедливи избори те щяха да са реалните победители. За левицата Стефан Данаилов е политически и човешки капитал отдавна, но Ивайло Калфин днес също е фигура с нараснала популярност, която може да отваря лявото към центъра. Макар и в друго качество, а не като кандидат-президенти, тази двойка политици има своето сериозно място в политическите дебати през следващите години. Заедно с неуспелите с малко, но свършили достойна работа кметове, те ще участват активно във формирането на посланията на лявото, в отстояването на демокрацията у нас.
България не е същата и защото БСП днес е не просто лидираща партия в лявото, а лидираща партия по отношение на отстояването на демократичните ценности. Признаха го и много либерали, и десни, които гласуваха на втория тур за двойката Калфин - Данаилов. Това за БСП е и шанс, но и отговорност, защото консолидацията на демократите срещу тоталитарния нагон на ГЕРБ ще е бавен и труден процес. Видя се, че много от лицата и формациите на фронта на демокрацията шикалкавеха, пазеха се, играха по много безотговорен начин - на принципа "и тако, и вако". Госпожа Кунева можеше не витиевато да громи и левите, и ГЕРБ, а да заеме наистина гражданската позиция на демократ. Така бе и с Иван Костов - макар че ДСБ загина, както и старата десница. Но той можеше

да превърне политическата кончина в заявка

че ще стисне ръка и с врага в името на демократичните ценности, а не да повтаря старата формула "Ще гласувам, ама с отвращение". Днес ГЕРБ оспорва лидиращата роля на БСП в отстояването на демокрацията с абсурдни формулировки. Някогашният верен партиен член Бойко Борисов даже обяви, че е бил морално убит от БСП на 15-годишна възраст - т.е. няколко години, след като БСП го е душила с пионерска връзка, и още толкова преди да стане неин член, а после - и охранител на Тодор Живков. Впрочем не в пребоядисването на Борисов, Цветанов, Игнатов или Цачева е въпросът. Той е в това, че ГЕРБ оспорва лидерското право на БСП на базата на събития отпреди 40-50, че и повече години. А въпросът е за днес, за сегашното потъпкване на демокрацията, за сегашната мутризация и полицейщина, за възраждането на същите, критикувани от Борисов, прийоми, но с ново лице и под нова табела. 
И щом стана дума за изборите и демокрацията, България и тук далеч не е същата. Няма съмнение, че тези избори бяха най-нечестните и несправедливи в новата ни история, а в рамките на историята на ЕС те са немислими. Неслучайно даже бившият американски посланик и специалист по Балканите Джеймс Пардю говори много остро за начина, по който се развива България и родната демокрация при ГЕРБ. В този смисъл страната ни не е същата, защото постепенно се отварят очите и на чуждите дипломати, които доскоро акламираха и засипваха с хвалби властта у нас. Явно и те усетиха, че животът на българската улица, в българските градове, е далеч по-различен от живота на червените килими, че реалната безработица и престъпност са много, много по-различни от розовите статистики, с които ги заливат управляващите.
И когато казваме, че най-недемократичните избори у нас са факт, то трябва да кажем, че ГЕРБ използва всички възможни измислени, а и някои

новооткрити форми на манипулации

Купуваха се гласове, имаше натиск, налагаше се страх, МВР бе ангажирано в лицето на щабния шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, страната се кръстосваше от мутри, които агитираха за управляващите по своя си начин, депутати от ГЕРБ "въвеждаха ред" в изборния процес - по думите на говорителя на Софийската изборна комисия, а партията на Борисов използва услугите на десетки ПР агенции, стигайки до абсурдната ситуация да наеме и цели медии. И тук ще си зададем простичкия въпрос: Защо ГЕРБ вложи толкова голям ресурс в битката за власт? Толкова ли обичат властта? Толкова ли не могат без нея? Толкова ли се страхуват, че след няколко победи могат да претърпят и загуба, защото и в спорта, и в политиката няма непобедими. А вложеният от ГЕРБ ресурс явно трябва да бъде върнат?
 И как той ще бъде върнат от партията с "нов морал"? Волен Сидеров например говореше за 50 милиона харчове на ГЕРБ по изборите. Явно е, че влагайки тези пари, ще чакат да си ги върнат по някакъв начин, а начините не са много. Основният открай време се нарича "корупция". Самото поскъпване на изборите показва не просто, че ГЕРБ няма скрупули как ще спечели, а че днес те, повече от всякога,

гледат на политиката като на бизнес

По отношение на честността на изборния процес България също не е тази от близкото минало. Ние се отдалечихме от европейските критерии за избори и се доближихме до тези в банановите републики.
България не може да е същата и след една добра новина - партия "Атака" вече не е второстепенна сила, а сила със затихващи парламентарни функции и перспективи. Ясно е, че ултранационализмът се самоуби по най-банален начин - прикачайки се на хранилката на ГЕРБ и ставайки сянка на Бойковата политика. Незначителният процент на атакистите се случи след Катуница. А без Катуница "Атака" нямаше да има и половината от тези гласове. С краха на "Атака" се отваря поле патриотичният вот да бъде поет от сериозни политически сили, от партии с ясна визия за позитивен патриотизъм, а не от такива, които атакуват джамии и обиждат роми и турци. Не е невъзможно, а напротив - нужно е левицата да излъчва тези позитивни патриотични послания, защото БСП е отговорната и патриотична сила, която може да разграничи националната гордост от омразата към различния.
Разбира се, страната ни тръгва по нов път, макар и бавно. За мнозина в опозицията, в БСП особено, тези избори бяха надежда за пълна и рязка промяна, за политически обрат. Явно той не може да стане толкова бързо. Наслоиха се не само натискът и страхът от полицейския ботуш, а и негативната кампания, правена ежедневно от две-три години. Но пък може би като общество трябва да изпием горчивата чаша "ГЕРБ" до дъно и до капка. Ако сега ГЕРБ бе загубил унизително, просто Бойко Борисов щеше да има поредната порция оправдания - щеше да му е виновен Калфин, пък и кметовете. А едни местни избори дадоха и сценария за това как ще си отиде ГЕРБ - става дума за изборите в Сливен, правени от вездесъщия футболен (и не само) герой Йордан Лечков. Сякаш образ и подобие на Бойко Борисов, Лечков използва целия инструментариум на натиск, страх, медийно говорене, опити за разцепление на опозицията. Но хората показаха, че са готови въпреки страха да отхвърлят проваленото управление.
Най-вероятно ГЕРБ ще бъде отхвърлен по модела "Лечков" от гражданите, когато те са готови и напълно убедени за един силен протестен вот. А такъв в национален мащаб не е далеч, защото рухват митовете около ГЕРБ и около Борисов в частност, лъсват и провалите на управлението. Както бе казал Линкълн: "Можеш да лъжеш едного винаги и всички за кратко, но никоага всички и завинаги". Фактът, че 60 на сто гласуваха срещу ГЕРБ на първи тур, че президентът им бе избран "с рициново масло", фактът, че БСП бе припозната от близо половината избиратели, показва, че часовникът за ГЕРБ цъка неумолимо. И за жалост на Бойко Борисов това не е някой от онези часовници, които си менкат с Цветанов в изборните нощи...

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ