България като ненужен апендикс

Пламен Павлов

Смелото, категорично заявление на Росен Желязков, че от 2026 година България ще преустанови преноса на руски природен газ по Турски (Балкански) поток предизвика въпроси за отражението на подобно решение от управляващите за страната и региона.
Не съм геополитически анализатор, но заявлението на Желязков бе произнесено в САЩ, където той бе съпроводен от енергийния министър и изпълнителния директор на БЕХ, след критиката на Тръмп към ЕС за преустановяване получаването на руски природен газ и … след като преди месец американският хедж фонд “Elliott Investment Management” прояви интерес към газовата тръбна инфраструктура на “Северен поток 1-2” и „Балкански поток”.
След взривяване на 3 от 4-те тръби на “Северен поток 1-2” и спиране на транзита през Украйна единствената доставка на природен газ за Централна Европа се осъществява по трасето на Турски (Балкански) поток.
От транзита на газа през Балкански поток “Булгартрансгаз” получава 530 млн. лв. годишно (480 млн. резервиран капацитет от “Газпром Експорт” и 50 млн. лв. свободен капацитет, закупен от “МЕТ Енерджи”).
“Булгартрансгаз” изгради трасето на Турски (Балкански) поток по договор със саудитския консорциум "Аркад" на цена 2628 млн. лв., от които към края на 2024 г. са изплатени 2153 млн. лв. и дължим остатък на главницата от 469 771 лв., при 4,1% лихва. Срокът на договора за кредит с “Аркад” е 10 години и изтича през 2029 година.
Заявеният интерес от американския “Elliott Investment Management” към инфраструктурата за транзит и съхранение на “Балкански поток” и ПГХ “Чирен” и намерението на българското правителство да преустанови транзита на руски природен газ предполагат следния сценарий:
* “Булгартрансгаз” преустановява транзита на руски природен газ от 2026 г.;
* “Булгартрансгаз” изпада в ликвидна криза за обслужване на кредита към “Аркад”;
* БЕХ продава част или цялата инфраструктура на “Балкански поток” на стратегически партньор, в лицето на “Elliott Investment Management”, с мотив преодоляване на ликвидната криза.
Този сценарий решава няколко въпроса:
* Транзитът на природен газ за централноевропейския газов хъб в Баумгартен не се нарушава, а Унгария, Словакия, Австрия, Германия получават нужните 18-19 млрд. м3 газ, в т.ч. договорените между Тръмп и Ердоган 4 млрд. м3;
* “Булгартрансгаз” се освобождава от кредитно задължение към “Аркад” от общо 470 млн. лв. и от годишните приходи от транзитни такси по “Балкански поток” от 530 млн. лв. годишно, гарантирани до 2029 г. т.е. от 2650 млн. лв. плюс ескалация. От кумова срама “Булгартрансгаз” може да запази в “Балкански поток” някакъв миноритарен дял, за да не прилича на приватизацията на БТК, когато инвеститорът “Вива Венчърс“ си върна веднага инвестицията от печалбата на приватизираното предприятие.
След този сценарий пазарът на природен газ в региона няма да се промени, съседните и централноевропейски страни ще получават американски/турски и “неруски” природен газ по цени, формирани с участието на няколко посредника (те и сега са такива), а България като първа страна по трасето на Турски (Балкански) поток ще получава газа като последните страни на трасето и ще се утвърждава не като основен играч, а като излишен апендикс.

Фейсбук

Светослав Бенчев: 
Възможно е да плащаме неустойки

България ще прекрати договора за транзит на руски газ през следващата година, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Годишната сесия на Общото събрание на ООН. Председателят на УС на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев коментира ситуацията по bTV. "Премиерът Желязков направи това, което трябваше да се направи - именно да каже на президента Тръмп това, което той искаше да чуе. Дали то ще се случи, предстои да видим", заяви Бенчев.
Той уточни, че страната ни така или иначе не внася руски газ, а само транзитира. "По отношение на транзита нещата са малко по-сложни, но на мен ми се струва, че това, което премиерът каза, е, че всъщност ще се спрат краткосрочните договори. Така е записано и в Пътната карта на ЕС и това са едни малки количества - около 10% от това, което минава по Южен поток", обясни експертът.
Според Бенчев големите количества газ трудно могат да бъдат спрени, защото това би засегнало доставките за Унгария и Сърбия. "Защо големите количества много трудно ще се спрат - защото ние трябва да спрем газа на една приятелска държава, член на ЕС - Унгария. Това ще застраши и доставките за Сърбия", посочи той.
Допълнителен проблем представлява фактът, че капацитетът на Балкански поток е резервиран от "Газпром Експорт" до 2039 година.
Бенчев предупреди, че при спиране на доставките страната ни може да се изправи пред съдебни искове. "Трябва да си изиграем картите така, че да не пострадаме и да не трябва да плащаме обезщетения на някоя от държавите или на някой от операторите. Когато ние сме причината за спиране на доставка, една от страните вероятно ще потърси отговорност от нас", подчерта председателят на Българската петролна и газова асоциация.
За предотвратяването на подобни проблеми експертът посочи, че това е въпрос на правилна политика, а не на експертно мнение.

Сиярто:
България увери Унгария, 
че ще остане надежден партньор


България ще остане надежден партньор на Унгария по въпроса за транзита на руски газ, въпреки изявленията за евентуално спиране на доставките през 2026 г. Това заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран в X от правителствения говорител Золтан Ковач.
Сиярто съобщи, че е получил уверения от българска страна: "София няма да постави Будапеща в "трудно положение“. И обясни, че изказванията на българския премиер Росен Желязков относно спирането на транзита на руски газ са направени в контекста на плана на ЕС REPowerEU за постепенно изоставяне на руски енергийни източници.
Според него този план все още е само предложение и не е одобрен официално, а дискусиите продължават. Министърът припомня също, че предишните опити на България да въведе специални тарифи за транзита на руски газ са били блокирани.
"Настоящото българско правителство потвърди, че Унгария може да разчита на България като надежден партньор“, обобщава Сиярто.