България без граждани или Ние - инвеститорите

Ще започна с един виц, който чух вчера.
Партията „България на гражданите” на Меглена Кунева и партията „България без цензура” на Николай Бареков се обединяват. Новата формация ще се нарича „България без граждани”.
А сега – сериозно.
Според данни на Агенцията за инвестиции, работещите българи в чужбина са два милиона и половина срещу два милиона и двеста хиляди, които се трудят в родината. Числата са смущаващи. Смущаващо е и това, че нашите гурбетчии изпращат на близките си над два милиарда евро годишно, което е много повече от внасяните в страната пари от така наречените чужди инвеститори. И тези над два милиарда са по официални данни. В тях не влизат внесените пари в брой, нито изтеглените от издадени в чужбина дебитни карти, нито стойността на докараните с контейнери, бусове и камиони стоки.
Защо трудоспособните нашенци предпочитат да си търсят препитание в странство? Въпросът е напълно излишен. Просто там плащат повече.
Всичко това ми напомня за нещо минало, преживяно. Преди много години, когато бяха създадени текезесетата, и когато в тях кооператорите получаваха по двайсет стотинки за трудов ден, мнозина от тях заковаха по две талпи на кръст на вратите на родните си къщи и се преселиха в градовете. И който имаше останали роднини на село, се връщаше понякога, колкото да донесе някой и друг армаган на родата и да се похвали как хубаво се живее в града. Така започна обезлюдяването на българското село. Така започна, но и продължи това обезлюдяване, за да говорим днес за стотици заличени от картата на България селища.
Но да се върнем на гурбетчиите в чужбина. Емисари от споменатата вече агенция за инвестиции били тръгнали из Европата да убеждават нашите имигранти колко добре би било за тях да се върнат по родните места. Много ми е интересно с какви аргументи ги убеждават. Може би с уверението, че тук, за да започнеш собствен бизнес, трябва с месеци да обикаляш десетки инстанции, та да изпросиш срещу солидни рушвети въжделени разрешителни? Или с обяснението, че ако започнеш работа в частна фирма, ще те наемат на минимална работна заплата, която ще ти плащат когато щат, когато могат и когато е хубаво времето? Или с обещанието, че и в държавните фирми има място за реализация, стига да умееш при всяка смяна на правителството да си сменяш и партийната пристрастност?
На хиляди къщи в стотици села бяха заковани на кръст две талпи по врати и прозорци, когато селяните тръгнаха на гурбет към градовете. Колко ли време ще мине, преди да заковем две талпи на кръст и на България?!