28 Юли 2025понеделник02:38 ч.

Българите масово не знаят разликата между „кой“ и „кого“

автор:Дума

visibility 807

Употребата на „кой“ и „кого“ се бърка повече от пълния и кратък член, сочи проучване на БАН за най-честите грешки при употребата на книжовния език.

Изследването е направено от Института по български език към Академията на науките, разказва БНР. Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка.

Данните са максимално обективни, коментира ръководителят на проекта доц. Руска Станчева.

Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция „Екзакта“. В екипа са участвали и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Най-напред употребата на кой – кого. Например „Ти на кой каза“ е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата „кого“. Деепричастията – ходейки, мислейки, четейки, пеейки се предпочитат от днешните българи, най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване“, коментира доц. Станчева в предаването „Хоризонт до обед".

Изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани, подчерта още доц. Руска Станчева.

75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за „кой“ – „кого“, но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 на сто са установява познание как да приложат това правило.

Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението, изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите.

Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева.

„Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това“, добавя доц. Станчева.

„Българската езикова общност е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в правилата. Всеобщото впечатление е, че промяната в днешните правила би означавала до голяма степен профанация на езика“, отбеляза Руска Станчева.

Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите.

Въвеждат еднодневни винетки от 2026 г.

автор:Дума

visibility 12701

/ брой: 136

Газът поевтинява с 3,8% през август

автор:Дума

visibility 12815

/ брой: 136

Подадохме ново искане за 653 млн. евро по ПВУ

автор:Дума

visibility 12846

/ брой: 136

Пекин и Брюксел се сближават

автор:Дума

visibility 13198

/ брой: 136

Евродепутат заплаши Фон дер Лайен със съд

автор:Дума

visibility 12889

/ брой: 136

Москва и Киев върнаха по 1200 пленници

автор:Дума

visibility 12626

/ брой: 136

Накратко

автор:Дума

visibility 12814

/ брой: 136

Тромб

автор:Александър Симов

visibility 13185

/ брой: 136

Островът - вчера, днес, утре...

автор:Атанас Зафиров

visibility 13110

/ брой: 136

Законът - позор на Зеленски

visibility 12848

/ брой: 136

Недостиг

автор:Аида Паникян

visibility 13012

/ брой: 135

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ