Българите изнемогват от бързите кредити
С 56 на сто са се увеличили необслужваните заеми за година
/ брой: 95
Все повече българи спират да обслужват бързите си заеми по време на пандемията, показват данните на БНБ. Към края на март размерът на необслужваните бързи кредити е 293,8 милиона лева. Те са се увеличили с 56 на сто (105,5 милиона) в сравнение с края на март 2020 г. В края на март отпуснатите заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, са 3,128 милиарда лева при 3 милиарда в края на март 2020 г.
Бързите кредити, отпуснати на домакинствата, за една година нарастват с 1,5% (35,6 милиона лева) и достигат 2,352 милиарда лева.
В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми.
Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на тази година е 31,4 милиона лева.
Даните показват още, че спрямо края на миналата година лошите бързи заеми слабо намаляват с 1,2% (-3,7 млн. лв.).
Компаниите, които отпускат бързи заеми у нас, имат 4,3% (128,2 млн. лв.) увеличение на вземанията си спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. и ръст от 1,8% (55,7 млн. лв.) на тримесечна база, показват данните на БНБ.
Бързите кредити, отпуснати на домакинствата, за година нарастват с 1,5% (35,6 млн. лв.) и достигат 2,352 млрд. лв. Относителният им дял в общия размер на бързите кредити намалява от 78% в края на март 2020 г. до 76,2% в края на същия месец на 2021 г.
Бързите кредити за нефинансови предприятия са в размер на 645,6 млн. лв. За година те се увеличават с 12,8% (73 млн. лв.).
В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми, които са 2,221 млрд. лв. в края на първото тримесечие. Те се увеличават с 1,5% (33,6 млн. лв.) на годишна база и с 2,4% (52,8 млн. лв.) на тримесечна база.
Относителният им дял в общия размер на сектора е 94,4% към края на март, като остава непроменен спрямо края на същия месец на 2020 г.
Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие е 31,4 млн. лв. Те намаляват с 4,7% (1,5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 г. и с 4,3% (1,4 млн. лв.) спрямо декември 2020 г.
Банките отказвали депозити
Ново явление се забелязва в развитието на банковата ни система - отказ от депозити. Според експерта по банково дело доц. Григор Сарийски от БАН причината е напълно логична, тъй като банките са ликвидни, а кредитирането е в упадък. "Ако средствата, привлечени като депозити, не могат да бъдат върнати в икономиката под формата на кредити, банките губят пари, тъй като трябва да ги държат в БНБ. Свръхрезервите обаче се облагат с минус 0,7 на сто, което означава, че банките губят сериозни суми, за да държат парите "паркирани в Централната банка", обясни Сарийски пред БНР. Другите алтернативи са инвестиции в държавни облигации, макар и скоро там да се очаква сериозен срив, или кредити към дружествата за бързи кредити - явление, което ясно се засили през пролетта на миналата година. Сега обаче и на тези два фронта перспективите не са добри.