Българите изнемогват от бързите кредити

Все повече българи спират да обслужват бързите си заеми по време на пандемията, показват данните на БНБ. Към края на март размерът на необслужваните бързи кредити е 293,8 милиона лева. Те са се увеличили  с 56 на сто (105,5 милиона) в сравнение с края на март 2020 г. В края на март отпуснатите заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, са 3,128 милиарда лева при 3 милиарда в края на март 2020 г. 

Бързите кредити, отпуснати на домакинствата, за една година нарастват с 1,5% (35,6 милиона лева) и достигат 2,352 милиарда лева. 

В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми.

Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на тази година е 31,4 милиона лева.

Даните показват още, че спрямо края на миналата година лошите бързи заеми слабо намаляват с 1,2% (-3,7 млн. лв.).

Компаниите, които отпускат бързи заеми у нас, имат 4,3% (128,2 млн. лв.) увеличение на вземанията си спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. и ръст от 1,8% (55,7 млн. лв.) на тримесечна база, показват данните на БНБ.

Бързите кредити, отпуснати на домакинствата, за година нарастват с 1,5% (35,6 млн. лв.) и достигат 2,352 млрд. лв. Относителният им дял в общия размер на бързите кредити намалява от 78% в края на март 2020 г. до 76,2% в края на същия месец на 2021 г.

Бързите кредити за нефинансови предприятия са в размер на 645,6 млн. лв. За година те се увеличават с 12,8% (73 млн. лв.).

В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми, които са 2,221 млрд. лв. в края на първото тримесечие. Те се увеличават с 1,5% (33,6 млн. лв.) на годишна база и с 2,4% (52,8 млн. лв.) на тримесечна база.

Относителният им дял в общия размер на сектора е 94,4% към края на март, като остава непроменен спрямо края на същия месец на 2020 г.

Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие е 31,4 млн. лв. Те намаляват с 4,7% (1,5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 г. и с 4,3% (1,4 млн. лв.) спрямо декември 2020 г.

Банките отказвали депозити

Ново явление се забелязва в развитието на банковата ни система - отказ от депозити. Според експерта по банково дело доц. Григор Сарийски от БАН причината е напълно логична, тъй като банките са ликвидни, а кредитирането е в упадък. "Ако средствата, привлечени като депозити, не могат да бъдат върнати в икономиката под формата на кредити, банките губят пари, тъй като трябва да ги държат в БНБ. Свръхрезервите обаче се облагат с минус 0,7 на сто, което означава, че банките губят сериозни суми, за да държат парите "паркирани в Централната банка", обясни Сарийски пред БНР. Другите алтернативи са инвестиции в държавни облигации, макар и скоро там да се очаква сериозен срив, или кредити към дружествата за бързи кредити - явление, което ясно се засили през пролетта на миналата година. Сега обаче и на тези два фронта перспективите не са добри.