Памет

Бъди твърд, не признавай нищо!

Спомени за антифашистката борба в Ломския край, разказани от Иван Качин

вторник, 13 Септември 2016 / брой: 209

1469

Стефчо КИРИН

Иван Качин е роден на 25 декември 1910 г. в село Мокреш. Член на РМС от 1931 г., а на БКП от 1939 г. Взема активно участие в антифашистката борба. Арестуван и задържан многократно от фашистката полиция. С две политически присъди - през 1941 и 1943 г. Втората е на доживотен затвор. В годините след 9 септември 1944 г. взема активно участие в строителството на социализма. Той е първият кмет на новата Отечественофронтовска власт в Мокреш, началник на Околийското управление на МВР - Лом, дългогодишен председател на Общинския народен съвет в родното си село. Удостоен е с много ордени и медали.

Детството си прекарах в родното си село, където завърших и прогимназия. Помагах на родителите си в селскостопанската работа. През 1923 г. бях дете, но в спомените ми са останали някои неща за Септемврийското въстание. Няма да забравя непрекъснатите гърмежи из селото, зверствата на фашистката власт, плачовете на близките на убитите септемврийци. Продължих да уча в гимназията в град Враца. За участие в стачните комитети на ремсовата организация бях изключен от училище. По-късно се явих като частен ученик и завърших средното си образование. Завръщайки се в родното си село, се включих активно в политическия и културния живот.
През пролетта на 1941 г., западно от Мокреш, се проведе партийно събрание. На него членът на Околийски комитет на партията Евгени Трайков изнесе доклад за бъдещата работа. Същата вечер след събранието останахме няколко души и той ни съобщи решението, че се създава районен комитет с център Мокреш. Районът на комитета обхващаше селата Долни Цибър, Куле, Калугер, Игнатово, Вълчедръм и Комощица. Ръководството на комитета беше в състав: Иван Качин - секретар, и членове - Генади Савов от Мокреш, Методи Горанов от Махалите (Куле и Калугер), Славчо Качамачков от Вълчедръм и Борислав Чернин от Мокреш.
През 1941 г. в нашия район

станаха разкрития

Те започнаха от село Игнатово. Бяха арестувани от селата Цибър, Куле, Калугер и Игнатово 6 души, от Комощица - 7, от Вълчедръм - 4, и от Мокреш - 20 души. Мен ме арестуваха есента на 1941 г. и ме задържаха в полицията в Лом. Няколко месеца се води следствието. Полицията по-късно ни освободи, но мен ме интернираха в село Радославово, Пирдопско. През есента на ме докараха под конвой за делото. В етапното комендантство край гара София се срещнах с някои другари, между които беше и Живко Живков, идващ от затвора в София. Когато се явихме пред съда в Лом, разбрахме, че ангажираните от нас адвокати са се уплашили и отказват да ни защитават. В последния момент намерихме други адвокати. Осъдени бяхме няколко души, между които Евгени Трайков, Никола Димитров (Караджата), Генади Савов и др. След произнасяне на присъдата ме върнаха отново в с. Радославово, където бях до пролетта на 1943 г.
Връщайки се в село, отново се включих в партийната работа. Искам да разкажа за няколко интересни случай. Беше привечер, тъкмо се здрачаваше. Отивах на среща с Бойка и Бончук (партизани от Ломския партизански отряд ), когато видях на 100-200 метра от мен овчар със стадо овце. Чух добре подвикванията му да спра, за да му дам огън от цигарата си. Направих, че не чувам, но онзи бързо ме наближи и имаше опасност да ме познае кой съм. Иди после обяснявай какво търсиш тук по това време. Имах малък дамски пистолет, извадих го и стрелях във въздуха. Като чу гърмежа, овчарят се обърна и побягна.
Малко след завръщането ми от село Радославово отново ме арестуваха и изпратиха в

концентрационен лагер

в Гърция. Лагерът се намираше между село Рупел и град Демир-Хисар. Правехме жп линия по поречието на р. Струма. По същото време в Ломска околия са разкрити конспирации. В землището на с. Голинци са заловени 3-ма партизани, а в Брусарския район също 3-ма партизани. Полицията започва масови арести. Повече от 300 души са арестувани. По нареждане на полицията, във връзка с тези конспирации ме докараха от Гърция в Лом под строг конвой с белезници на ръцете. Затвориха ме в Гьолското училище в Лом, превърнато в полицейски участък. Съвсем случайно видях Замфир Хаджийски с белезници на ръце, който ги вдигна нагоре. Изглежда, искаше да каже: "Бъди твърд! Не признавай нищо!"
Постепенно полицията започна да изпраща задържаните на други места. Жените - във Видинския затвор, други освободиха, а трети, между които и аз, прехвърлиха в полицията. Там бяхме подложени на жесток побой. Видях с очите си Кирил Средков от село Комощица със счупена глава, Спас Арсенов от село Ковачица полицаите го влачеха като умряло животно. Разпитите се водеха от такива главорези от Врачанската полиция като Велчев, Данов, Кевата и др. Много хора останаха сакати за цял живот. Делото се гледа от военнополеви съд. Съгласно ЗЗД в обвинителния акт ми се

искаше смъртна присъда

В този процес бяхме около 30-40 другари. Аз и Спас Арсенов получихме доживотни присъди. След произнасянето на присъдите бяхме върнати в Ломския затвор. В килията, където ме затвориха, бяхме 22-ма души. По това време в затвора имаше около 400 политзатворници.
Спомням си много добре обесването на незабравимия Замфир Хаджийски. Затворническия телеграф започна да предава от килия на килия, че след полунощ ще бъде обесен Замфир. Цяла нощ не спахме. Затворът ехтеше от протестите на затворниците. По повод обесването на Замфир по решение на партийната организация бе издаден вестник, написан на ръка в един екземпляр, който се предаваше от килия на килия. По-късно в Ломския затвор бяха обесени и други партийни функционери: Яким Атанасов, Иван Тодорин, Таси Никодимов и др.
В затвора бяхме под строг режим, не ни позволяваха да излизаме на работа. Задухата в килията беше страшна. Вечер, когато лягахме, едва можехме да се наредим един до друг на една страна. Въпреки трудностите използвахме излизанията си от килията да разменим по някоя дума. Така

взаимно се информирахме

за всички вътрешни и външни новини. В затвора изградихме партийна организация. Ръководството на организацията беше в състав: Стоян Гърков-секретар и членове- Иван Качин, Георги Виденов и Аспарух Кръстев. Изнасяха се беседи, лекции, провеждаха се разговори с паднали духом другари. Имахме няколко момчета болни от туберкулоза. Успяхме да им подсигурим калорична храна. От затвора успяхме да изпратим на семейството на убития комунист Цано Рачкин парична сума.
В затвора функционираха различни кръжоци. Аз водех политикономията, Асен Павлов - селското стопанство, Аспарух Кръстев - партийното строителство, и т.н. Ето как провеждахме лекциите в другите килии. Сутрин ни пускаха за лични нужди. На връщане вместо в моята килия влизах в друга. Другарите от килията се събираха плътно около мен, така че надзирателите да не могат да ме видят. Изнасях лекцията, след което обсъждахме въпроси, обменяхме мисли. На обяд, когато килията се отваряше, излизах и се прибирах в моята килия. Всичко това беше рисковано, но въпреки това аз и другарите понякога го правехме.
А ето как успявахме да запазим литературата, която имахме, от честите претърсвания. С чукане по стените с морз от килия на килия се предаваше съобщението, че

предстоят обиски

В килията имахме радиатор, който не работеше. Отвивахме една от тръбите и спускахме в нея литературата, завързана с конец, след което отново завивахме тръбата. Друг начин на укриване - имахме малки столчета, на които да седим. Отдолу на столчетата залепвахме картон и между долната част на столчето и картона се образуваше рафтче, в което слагахме материалите.
На 7 септември 1944 г. бяхме освободени от затвора. Прибрах се на село, свързах се с другарите и започнахме подготовка за завземане на властта. На 8 септември заедно с партизаните от отряд "Стефан Караджа" завзехме властта в Мокреш. След това част от партизаните заминаха за Лом. На другия ден, 9 септември, чухме съобщението по Радио София, че в България е установена нова власт, наша, народнодемократична. По поръчение на партията бях назначен за кмет на село Мокреш. На този пост бях до 1946 г. Тогава бяха години, изпълнени с много трудности - укрепване на социалистическата власт, подготовка за коопериране на земята и т.н.
Следващите 7 години, отново по поръчение на партията, ми беше възложена задача да оглавя Околийското управление на МВР в Лом. По това време се основаваха всички ТКЗС-та в Ломска околия, бяха национализирани всички частни предприятия. Последните 10 години от моята работа бях председател на Общинския народен съвет в Мокреш.