Баба Марта идва с произведения на изкуството

Вълна от червено-бели багри залива страната от няколко дни с тенденция да увеличава мощта си. Двата цвята насищат улици и площади, с тук-там прокрадващи се зелени, сини, жълти нишки. Няма съмнение какъв ден идва - 1 март, празникът на Баба Марта.

Денят на митичната баба от българския фолклор отдавна е комерсиализиран, традицията често е изместена от съвременни интерпретации, но въпреки това българите продължават да тачат обичая и да се кичат с шарени конци. И тази година мартениците са с разнообразен дизайн и всякакви размери. Те са натруфени или семпли, от произведения на изкуството до откровен кич, въплътяващи стилна традиция или абсурдна образност. Цените също са във всевъзможни вариации - от 10 стотинки за непретенциозна гривна до 35 лева за кукла на странна бабичка с бухнала прическа и блестящи червеникави обеци, която след известно умуване оприличавате на самата баба Марта. Следват традиционните Пижо и Пенда, животинки, цветя, плетени терлички, панделки, гердани, плюшени играчки, пластмасови фигури, диадеми, венци и прочие.

Всяка следваща година пазарът на мартеници отчита все по-голяма склонност на клиентелата към придирчивост. Много ценители търсят по-често българския оригинал пред станалия обичаен внос на заготовки или крайни продукти, предимно от Китай. Дали името на азиатската държава е станала мръсна дума сред продавачите или тази година просто ги е страх да не ги свържат с коронавируса, но според категоричното им мнение мартеници от Китай просто няма. На въпроса "Български ли са украшенията или хммм.... китайски?" реакциите започват от бурни и добронамерени убеждения, че всичко е родно и всяка нишка вълна е дошла от овцете на село. Минават през неубедително и лаконично мънкане - "да, българско е", през презрителния въпрос "Вие явно не знаете какво е китайско, купувам само картончетата..." и стигат до укорителен поглед и агресивен словесен поток, обясняващ кой от родата собственоръчно седи по тъмни доби да усуква конци. "Не виждате ли! Пипнете конеца. Не разбирате ли, че не е китайски?", пита обидена продавачка и ако имате неблагоразумието да отговорите с "Ами, не, не разбирам", значи е по-добре да се дръпнете настрани. Енергичните знаци на тялото на наскърбената леля сочат желание за физическа саморазправа. Ако пък имате късмет и не заслужите директно шамар за дръзкия си въпрос за произхода на мартениците, то ще бъдете удостоени с компетентното обяснение, че китайските нишки миришат! Някои продавачи все пак признават, че много елементи на пазара, от които се правят мартеници, вероятно са китайски.

Азиатското чудо може да липсва по уличните сергии, но със сигурност присъства в интернет. Как иначе да си обясним реклами като "Български мартеници на едро с китайски цени" или "Мартеници Чън и Лин". 

Мартенският пазар действително всяка година се насища с продукция за ценители - все повече хора се престрашават да се появят със свои уникални изработки, които видимо се различават от серийната фирмена конфекция. Уникалните ръчно изработени мартеници лесно се забелязват. Те са от вълна, а дизайнът им е оригинален, няма как да съвпадне с този на съседния щанд. Доротея Атанасова от години предлага свои произведения в центъра на София. Познава, ако не поименно, то по физиономия съседите си по ул. "Граф Игнатиев" и е сигурна, че и в техните изработки няма чуждо влияние. Според нея авторите на мартеници съвсем не са се изчерпали в идеите си и символите на здравето всяка година се променят. "Вече имам идеи за следващия сезон", разказва Доротея, показвайки оригинални гривни, изработени с техниката "мокро плъстене", топки, подобни на новогодишни, но с традиционни български шевици, носещи скрити послания за здраве. Един от използваните елементи е канатицата - символ на семейството. Дългогодишното й присъствие на мартенския пазар само показва, че има кой да купи творбите й и дори да спечели от тях. 

Естествено, цените на ръчните бижута са по-високи от серийните производства, но са напълно по джоба на всеки, който е решил да подари нещо различно, от сърце, избирано специално и с вложена емоция, за да зарадва близък човек. 

Много хора предпочитат да купуват червенобелите украшения само от благотворителни базари или щандове в подкрепа на една или друга кауза. Там мартениците със сигурност са ръчна изработка, често на възпитаниците на съответната институция. Една такава сергия има на бул. "Витоша" в столицата, на която продават двама младежи от защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Семплият им щанд не прелива от мартеници, но и не отстъпва по качество и красота на съседните. Купувайки от техните произведения, със сигурност ще получите в отговор неподправена радост и ще занесете вкъщи килограм положителна емоция. 

Не всеки автор на мартеници влага толкова усилия и творчество в изработката на нишки и форми, нито търси оригиналност и забележимост. Това обаче не прави труда му по-малко ценен и носещ по-малко от уникалната българска традиция, която след два дни ще ни направи за поредна година единствения цветен народ, пожелаващ си здраве и щастие по неподражаем начин.