01 Юли 2026сряда13:52 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Аз съм градинар на живота...

Новата книга на Велин Георгиев ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон"

/ брой: 89

автор:Велин Георгиев

visibility 3794

Често се питам: как ли е този? А онзи?... Но се свеня да звъня. Те - също. Така сме. И току хоп - като Петко. Но Петко не си отива. На моето второ Аз често казвам: Дежури, съратнико, дежури... Грижи се за пътя ми. Ти си моят кантонер. Пази ме от падащи камъни. Имам нужда от твоето бдение. В тези малки часове между един и пет животът е със забавен ход, по-точно - забавен пулс - сън в съня. Не се отказвам от своя жизнен лимит - аз съм градинар на живота...
Тези фрази съм записал в бележника си на 17.07.2017 г. и под тях съм добавил, по-точно съм изказал нещо като съжаление: Не сте ми нужни, бедни думи. Не ви харесва голата ми мисъл. Вървете си по друма, че мисълта ми има мисия.
А малко преди това съм се самонахъсвал: Защо да мисля за смъртта? Да му мисли тя. И в смъртта аз мисля да живея... Това - последното - съм го казал доста отдавна в едно стихотворение. Но както Елена Алекова обясни този ми похват в предишната книга: Често някогашният текст е накъсван, по-точно е да се каже, че някогашното прокъсва тук и там новото, подчинявайки се на неговата нова, друга логика, а не на своята - старата, привичната, която си се знае. Повече от любопитство е също да се види как някогашни (а и нови) стихотворения звучат поновому, разгърнати като белетристичен сказ, а не в привичното си стихотворно стоене, и как сказът несетно тръгва като поезия и дори като песен...
И е пояснила по-нататък: В тази непрекъсната игра (сливане-преливане-отделяне) между поезия и проза се състои до голяма степен новаторството на Велин Георгиев - защото няма такава книга в съвременната ни литература, както впрочем няма и в някогашната. При това прозата като жанр в "Живак от счупен термометър" съвсем не е представена единствено и собствено от белетристиката, а обхваща и публицистиката, и мемоаристиката, и литературно-критическите рефлексии...
Тук прекъснах изречението на моята съдружничка във Файтона, защото и скачените съдове трябва да имат кранчета за спиране... Защото съм вгледан в бялата страница като нов заселник - точно тук, където няма никой, на това място за живот. Животът е в теб все още, ти си този, който... хайде - дом на Парнас...
                           (Из книгата)

Премиерата на новата книга на Велин Георгиев "Аз не съм дотука" ще се състои на 14 май (понеделник) от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон" в къщата музей "Димитър Благоев-Дядото" (ул. "Лайош Кошут" 34). Слово ще произнесе д-р Елена Алекова. Откъси от книгата ще прочете актрисата Богдана Вульпе. Следва авторски рецитал.

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ