Аз и БСП

Прочетох тези дни статията на Калин Първанов "Конгресът на сенките". В нея без съмнение има много истини, но истини, които за съжаление причиняват преди всичко болка. Всъщност болка изпитвах още преди това.
Аз самият, признавам, съм все още объркан. Все още не съм в състояние да преценя какво точно стана на конгреса на БСП, но помня добре, че болезнено съпреживявах ставащото там. Преди всичко дълбоко смущаващ бе фактът, че само двама делегати на конгреса бяха избрани с абсолютно мнозинство. В Дора Янкова намери силен израз спонтанната потребност на хората от простата човешка почтеност.  
Нямам нищо против Нинова (напротив), но не бих могъл заради нея да хвърля на мършоядите Михаил Миков. За мен Миков е почтен човек, който не биваше да бъде оскърбяван по този очевидно недругарски начин. Мисля си, че в един конгрес на пария, в които хората са помежду си другари, не бива да има нито победители, нито победени. Всички трябва да са победители.
Наблюдавах лицето на Миков, когато Нинова тържествуваща влезе в залата. То изразяваше не само умора, но и дълбока вътрешна печал. Същата вечер му се обадих по телефона, за да му изразя своя съпричастност. (Изглежда принадлежи към нрава ми да заставам на страната на падналия.) Миков бе явно трогнат от проявата ми на другарска загриженост. 
"Другарю Вълканов, много ти благодаря, прегръщам те!" - това бяха думите, с които той ми отговори.
Още не съм в състояние да преценя какво Нинова би могла да направи, за да укрепи и развие партията. Имам за нея нелошо чувство, но вече съм силно притеснен от обстоятелството, че са издигнати хора като Георги Гергов, Кирил Добрев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, които, както ми се струва, трудно произнасят думата социализъм.
Търсих по телефона Нинова, но тя не ми се обади. Щях, разбира се, да я поздравя за избирането й на високия пост, но заедно с това щях настоятелно да я помоля да се вслуша в съвета на Стефан Данаилов - внимавай с какви хора ще се обкръжиш! Мисля, че това всъщност е първото изискване, на което Нинова трябва да подчини своята кадрова политика: ясно изразената лична и гражданска почтеност на всекиго от нейния екип.
Чистота, безкористие, преданост към социалистическата кауза Ц това наистина е  знамето, с което БСП трябва да тръгва на бой за доброто на хората. След това ще дойдат естествено идеите, програмите, законопроектите, решенията на отделните социални въпроси. Без чисти ръце всяка велика идея може да бъде замърсена и погубена. Тъкмо нравствената чистота на първостроителите на социалистическа партия, я направи партия от нов тип, партия, която с цялото възможно безкористие отстоява една обща за всички хора по света благородна кауза. Благодарение на нея партията има и онова политическо дълголетие, което няма нито една друга партия у нас.
Не знам доколко имам правото да се произнасям по вътрешните проблеми на БСП. Не съм член на тази партия. Но отношенията ми с нея са все пак достатъчно сложни. Не съм наистина в БСП, но затова пък БСП е в мен. Вече четвърт век отдавам сърцето си тази партия - не заради друго, а заради великата кауза на социализма, която тя е понесла. Без да съм член на БСП, съм социалист, за разлика от ония, които са членове на БСП, без да са социалисти.
 Мисля си, че всеки що-годе добър човек  трябва да е социалист. Именно социалистът е съчовекът, т.е. човекът, който търси своето осъществяване чрез други, равни нему човеци. Социализмът е най-обикновеното (най-естественото) усилие да се внесе доброта в обществото. Че в някакъв етап от развитието на обществото не сме успели да постигнем това, не е довод срещу него. По-скоро напротив. Имам, разбира се, големи симпатии към комунистическите партии, но те за съжаление все още нямат онова обществено значение, което ще им позволи да оказват съществено влияние върху управленските процеси.
Но така или иначе не съм радостен. Зле сме и ще ставаме, боя се, още по-зле. И у нас, и в света картината е мрачна. Милиарди са хората, които страдат от обкръжаващото ги безчовечие. Но тъкмо това изисква толкова повече да засилим заедно с другите народи борбата си срещу господстващото всемирно зло. Ако животът има някакъв смисъл, той е в борбата срещу злото.