АВТОРЪТ НА РАПСОДИЯ "ВАРДАР"

   Вчера се навършиха 115 години от рождението на големия наш (едва ли щях да сгреша, ако бях написал и най-големия наш) композитор Панчо Владигеров. Освен автор на редица знакови произведения на българската музика, той е и блестящ педагог и отличен клавирен изпълнител. Написах клавирен изпълнител и си спомних, че отличен клавирен изпълнител (освен много добър композитор) беше и моят съученик Александър Панчев Владигеров, който още в юношеските си години се славеше и като разказвач на солени вицове.
Тук не само заради играта на думи е редно да спомена, че съм и съименник не само на великия дядо Панчо, а и на един от внуците му и че всички (имам предвид и другите му внуци - близнаците) са прекрасни музиканти и продължават традициите на музикалната фамилия. Панчо Владигеров има също брат-близнак - Любен Владигеров, известен цигулар...
Колкото и да се мъча, не мога да измисля по-хубави и точни думи за големия ни композитор от тези на поета Николай Лилиев, който по повод петдесетата му годишнина казва: "Панчо Владигеров е един от най-изтъкнатите, най-живите, най-темпераментните, най-личните представители на българската музикална култура. Неговото име на композитор и изпълнител отдавна е преминало пределите на нашата страна. Няма симфоничен оркестър, няма прославен диригент през последните трийсет години, който да не се е почувствал изкусен да включи в своя репертоар композиция от Панчо Владигеров. Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, до което се допре...
Роден музикант, още от най-ранни детски години обречен на музиката, той непрекъснато създава своите нови, изненадващи творби - своите чудни "вариации на багри и теми", които са едно от най-хубавите достижения на нашето музикално творчество. Няма музикален род, който да не е зачетен от Панчо Владигеров, чиято примерна работоспособност, сдружена със значителна дарба, срещаме само у големите... Наша национална гордост и слава, неговите неувяхващи творби винаги ще носят очарованието и свежестта на едно голямо и пламенно въображение."
    И това е казано на петдесетгодишнината. А композиторът е имал пред себе си още много време на творческа и педагогическа дейност. Между учениците му са видни композитори като Александър Райчев, Парашкев Хаджиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов... Казанджиев се възторгва например от Владигеровата  огромна енергия и виталност, очарован е от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, от изключителната му, стигаща до разточителство, щедрост. А Спасов изтъква голямата му способност да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри...
А как може да откликва един композитор? Според мен това означава "творчески". Иначе щеше ли да напише многобройните си опуси, които е трудно да се изброят? Операта "Цар Калоян", балета "Легенда за езерото", концертите за пиано и цигулка, симфониите, сюитите и пиесите за симфонични, струнни и камерни оркестри, многобройните творби за пиано, за цигулка и други инструменти, соловите и хоровите песни, театралната музика...
(Написах думичките "театрална музика" и си спомних, че, още  незавършил докрай музикалното си образование в Германия, той е  харесан и привлечен за сътрудник при постановките на големия немски режисьор Макс Райнхард.)
Разбира се, би било огромна грешка, ако, изреждайки многото творби и области, в които е работил големият наш композитор, не споменем и най-популярното му произведение - рапсодията "Вардар". Едва ли има що-годе културен българин, който да не може да затананика нейната мелодия.
Редно е да кажем, че важна роля за музикалното образование на Панчо Владигеров изиграва неговият пръв учител по музика и по българщина Добри Христов. Той му вдъхва любов към народната песен и всичко българско...
Разбира се, изключително професионално влияние са имали върху него и плеядата от големи европейски музиканти (моля, позволете ми да не ги изреждам!), на които младият Владигеров е имал щастието да бъде студент и специализант.  Тяхното благотворно влияние върху него обяснява и развитието му като голям национален, но и европейски композитор. Не случайно творбите му са издавани от виенското издателство "Универсал едисон", от берлинското "Дойче грамофон" и много други.
    Остана ми място точно колкото да напиша, че още в младите си композиторски години Панчо Владигеров е носител на изключително престижните награди, носещи имената на Готфрид фон Хердер и на Менделсон (два пъти).