Автомобилният дизайн на СССР

Съветският автомобилен дизайн има дълга история, пълна с откровени провали и много удачни находки. Цялата му летопис е неразривно свързана с хората, създали професията на съветските художник-конструктори, както ги наричаха в съветските времена.
Неоспорим основоположник на съветската школа за автомобилен дизайн е Юрий Аронович Долматовский (1913–1999), чието име е здраво свързано с историята на руското и световно автомобилостроене. Той започва работния си път през 20-те години на миналия век като журналист, след това завършва инженерство в МАМИ и преминава от журналистиката към дизайна, където прави доста и много интересни неща. Сред най-известните му работи са колите с компановка на вагон. През 1949-а, окончателно приемайки тази идея като най-рационална и перспективна, Долматовский се заема с конструирането на първия си мащабен концепт. Става дума за модела НАМИ-013, завършен през 1951-ва година, който се отличава със задно разполагане на мотора и три реда седалки. Дизайнерът използва двигател от Победа, събира го с хидродинамична трансмисия /автоматик/ и главно предаване, получавайки единен силов блок, много технологичен за производство и удобен за сервизиране. Трансмисията на НАМИ-013 е и първата автоматична руска разработка. Но, както често се случваше в съветските времена, идеята и колата на Долматовский изпреварват своето време. Устойчивият, отлично управляем и комфортен автомобил, в който водачът се разполага пред предната ос, остава в само един опитен екземпляр. През 1954-а този единствен екземпляр на НАМИ-013 е бракуван и разпарчетосан.
През 1963-а Долматовский, преминал вече на работа във ВНИИ по техническа естетика и защитил своевременно кандидатска дисертация, създава концептуален проект за градско такси, разбира се, отново с вагонна компановка. Името на проекта е ВНИИТЭ-ПТ (Перспективное такси). В машината са използвани идеите от проекта НАМИ-013. Задното разполагане на мотора и оригиналната планировка на купето давали на колата уникални експлоатационни качества, много важни именно за таксиметров автомобил – салон с повишен обем и комфорт, отделено от салона работно място на шофьора. ВНИИТЭ препоръчва модела за серийно производство, но той отново не вижда зелена светлина – нито един завод не се решил да се заеме с колата. Последният голям проект на Долматовский е концептът на автомобил с полувагонна компановка с име «Макси», реализиран през 1967-а в съавторство с колегата му - художник-дизайнера Владимир Иванович Арямовым (1924–1985). Последният участва в разработката на дизайна на УАЗ-452, той е и автор на новата емблема на автомобила Победа и е сред първите, настояващи за широко използване в колите на нови тапицерски материали, лайсни, хромиране на радиаторните решетки и други дизайнерски украшения.
Следващ широко известен съветски дизайнер е Едуард Романович Молчанов (1930–1975). През 1956-а той е поканен от Долматовский в екипа му. Той участва в създаването на селскостопанския вариант на автомобила НАМИ-ИМЗ «Белка» (1957 г.), на спортния автомобил КД (1968 г.), пълноприводния НАМИ-076 «Ермак» (1963 г.), многофункционалното транспортно средство «Муравей» (1967 г.), както и в създаването на редица експериментални модели за АЗЛК, ЗиЛ и УАЗ. Сред най-големите му постижения е проектът за външния вид на рестилираната Волга ГАЗ М-21Р (1965 г.). Според замисъла на автора най-големите промени били в радиаторната решетка във вид на три хоризонтални декоративни гредички, долните две от които трябвало да завиват чак в предните калници на колата. Но поради редица причини нищо от идеите му не било използвано.
Влезлият във всички руски учебници по автомобилен дизайн концепт ПАЗ-Турист, дело на Марк Василиевич Демидовцев (1929–2011), също така, уви, не видял конвейера. Той е друг ярък представител на плеядата художник-стилисти на съветското автомобилостроене. Кариерата му тръгва през 1960-а в Павловския автобусен завод, където с непосредственото му участие са разработени редица перспективни модели на автобуси. Най-ефектният съветски концепт-автобус ПАЗ «Турист», представен през 1967 и 1969 г. на международните изложби за автобуси в Ница, два пъти получава награда за новаторство и оригиналност. Но и този прекрасен за времето си модел не вижда конвейерната лента.
Сред корифеите на руския автомобилен дизайн са още двама работници на Горкиевския автозавод. Става дума за Лев Михайлович Еремеев, автор на външния вид на ГАЗ-12 ЗиМ, ГАЗ М-20 Победа, ГАЗ-21 Волга и ГАЗ-13 Чайка, и за бившия шеф на художествено-конструкторското бюро УКЭР  на Горкиевския автозавод Борис Борисович Лебедев, наричан от колегите си патриарх на дизайна. Отбелязалият пред две години 100-годишен юбилей Лебедев е разработил дизайна на редица леки и товарни коли на ГАЗ в периода 1939–1981-ва, като ГАЗ-69, ГАЗ-69А, ГАЗ-56, ГАЗ-62 и гъсеничният всъдеход ГАЗ-47. Важен творчески етап на Лебедев е посветен на дизайна на камиона ГАЗ-53.
Друг пример за такава всеотдайност към дизайнерската професия е вицепрезидентът на Съюза на дизайнерите на Москва Игор Андреевич Зайцев. Той работи като главен дизайнер на московския завод АЗЛК четиринадесет години – от 1974-та до 1987-а. Именно тогава в завода пускат в производство познатите и нас модели Москвич-2140 и 2140 Лукс, модела с предно предаване Москвич 2141 и още редица други „москвичи“, така и не видели откъде започва конвейерът.
Руският и съветски автомобилен дизайн винаги е изпреварвал технологичните възможности на съветската автомобилна промишленост. Това, за съжаление, си остава така и в наши дни. Това, което предлага днес на пазара руският автопром, съвсем не е показателно за нивото на руската дизайнерска мисъл, не е показател за отсъствие на школа или художническо майсторство. Защото създаването на стилен пазарен продукт е невъзможно без точно функционираща връзка, тръгваща от първата линия на автомобилния дизайнер и завършваща с последната завита гайка по колата на конвейера. За целта са нужни технологии, които доскоро отсъстваха в руския автопром, но постепенно започват да навлизат с помоща на големите световни автопроизводители, като например алианса Renault-Nissan, който вече пое юздите на най-големия производител на автомобили в съвременна Русия – Волжския автомобилен завод.