Автомобилните екстри, които не ви трябват!

Инж. Иля СЕЛИКТАР

Когато автомобилните търговци надушат потенциален клиент и успеят да го убедят, че точно този модел е за него, се започва “товаренето” на поръчаната кола с екстри, чиято цена след тегленето на чертата се оказва до 40-50% от общата платена за колата. Доста от опциите са полезни и осигуряват преимущества - системата за аварийно спиране, за задържане в лентата и други. Системата Start/Stop, например обещава повишена икономичност и намаляване на вредностите от автомобила. Но красиво изглеждащият “медал” винаги има обратна страна и не е зле да се помисли, преди да се включат предлаганите екстри в оборудването на автомобила.
Ето и някои неща, за които трябва да се мисли:

Системата старт/стоп
От устата на търговеца тази екстра, която при някои модели е вече в списъка на стандартното оборудване, изглежда перфектно. При спиране на червен светофар моторът загасва сам, като се пести гориво и не се харчи така дефицитният в града кислород. Натискате съединителя и двигателят заработва сам. На теория цената на спестеното гориво за вас е плюс, а екологичната грижа ви прави съвременен човек. Електрониката следи нивото на заряд на акумулатора и при сигнал, че е нисък, задейства отново зареждането му, като не спира мотора от работа. Но, все пак не може без но, например по-бавната реакция за тръгване на светофара в рамките на половин-една секунда. При турбомоторите пък не се отразява добре това постоянно гасене и палене, заради невъзможността да се охлажда, както трябва, турбината.



По-големият проблем обаче е в неистината за повишената икономичност, обявявана от някои автопроизводители дори на 10%! Реални замервания при Volkswagen Passat 2.0 TDI показва далеч по-ниска цифра - 0,1 л/100 км!  Дали си струва, на фона на цената на самата екстра? Честото пускане на стартера, което нараства в зависимост от натовареността на градското движение от 20 до 100 пъти, не действа много добре на акумулатора при черпенето на доста по-як ток. Това означава и по-често зареждане, което става за сметка на ... платеното от вас гориво. Да не говорим за катализатора, който изисква постоянна топлина... Така повечето спирания и пускания на мотора могат и да ви създадат повече проблеми – все пак системите на колата си имат определен ресурс. Това е и причината собствениците да изключват тази система при моделите, където е възможно. Но все пак са я платили...

Безключов достъп
Приближавате колата си, а тя ви посреща със светлинен фоейрверк – мига със светлините, щракат ключалките. Няма отключване, няма натискане на копчета, колата “усеща” чипа в джоба ви. Несъмнено удобно. Но дали пък не отваряте една врата на апашите, които са набелязали домашната ви любимка?
За съжаление – да! Ако при по-старите системи е нужна определена подготовка на мръсните ръчички – шперцове, код-грабери и други), то при безключовия достъп нещата са далеч по-лесни. Собственикът се издебва, като зад него върви крадецът с ретранслатор в торбичката. Чипът го приема за колата, а сигналът от ретранслатора отива при втория хайдук, който отваря колата с втория блок на ретранслатора, пали колата и дим да го няма. Връзката с оригиналния чип вече не е нужна, веднъж запален, двигателят продължава да работи. Реална защита тук няма. Може да се вкара чипът в метална кутия веднага след отдалечаването от колата, да се слагат “пранги” на волана или спирачките, да се крие някъде по колата ключ маса, но всичко това ликвидира смисъла на чип-достъпа.


Нископрофилните гуми
Доста често някои юнаци се фукат с подобни придобивки и смятат, че тези с по-балонните гуми нищо не разбират. Реално погледнато, колелото като цяло става по-твърдо, значи се търкаля с по-малко съпротивление, не се подгъва толкова много бордът, става наистина по-спортна. Но какво означава това? Сериозна загуба на комфорт във визията, а всеки дефект на пътната настилка може внезапно да се превърне в убиец на скъпата гума, да не говорим за по-сериозни последствия за цялата кола и пътниците в нея. Окачването преминава в режим на работа, за който изобщо не е разчетено, повишава се и шумността в движението. Да не говорим, че всичко от това важи за асфалт, а за каране в по-тежки условия и лоши пътни покрития или офроуд не може да става и дума.


Панорамен покрив
Пространство над главата, поглед към природата и птичките, към слънцето и звездите. Налице е наистина, но да се върнем към земните неща. Птичките атакуват най-вече покрива с едни неприятни неща – когато е метален не се вижда, но когато е стъклен и гледам към дърветата през екскременти не е никак приятно. Да не говорим, ако покривът е панорамен, подвижен и отворен, а въздушната атака започне...
На слънце салонът се превръща в парник, през зимата вее хлад, защото я няма класическата изолация, колкото и да ви говорят за термостъкла. Повече от задължителна е подвижната щора, а това е още един разход. Да не говорим, че всеки шофьор на тир, камион или автобус спокойно ви разглежда отвисоко.


Светодиодите
Доста от производителите предлагат задните LED-светлини като опция, но често и самите собственици ги “тунинговат”, като заменят стандартните крушки с полупроводниците. Колата придобива съвременен вид, изглежда добре, светлините се задействат по-бързо. За цената на замяната или екстрата обикновено не се пита, както и дали пък няма някакви минуси. Първият от тях звучи дори несериозно – шофьорът едва ли на практика някога ще ги види как работят, по-скоро е похарчил парите си за да им се радват и ползват другите шофьори наоколо. Но и те може би няма да им се радват много, заради излишно ярката и дори понякога ослепяваща светлина, която излъчват.
Втори сериозен минус е че не подлежат на ремонт – светодиодите не се сменят поотделно, включени са към бордовата елмрежа през електронен блок, който също може да дефектира. И в добре подредената и красива светеща редичка се появяват дразнещи празнинки.
При предишните класически светлини ремонтът се свеждаше до елементарна замяна на изгорялата крушка, струваща почти нищо, то сега не се получава така – просто се заменя целият светлинен блок за цената на който, както се каза по-горе, не се пита. И то ако го намерите бързо при дилъра или търговеца, от който сте го закупили.


И други подобни
Подобни примери за не чак толкова нужни екстри могат да се намерят достатъчно. Като фирмени навигации, закъсняващи с указанията си или с недостатъчно картово обезпечаване или точност на позиционирането. Гласовото управление на инфотеймънт системата, на което не може много да се разчита, особено за по-сериозна помощ. За съжаление все повече опции стават “стандартни”, т.е. включени в цената на определеното ниво на оборудване в обща комбинация и не могат да бъдат отказани. Така че просто трябва по-задълбочено да се решава задачата за избор на нов автомобил. Не се нахвърляйте на всичко, което ви се предлага като опция, мислете и умно избирайте. Без да се сърдите на търговците и производителите. Те просто си вършат работата, а тя е да продават на купувачите определено ниво на стандарт в живота, което си е и повече разход. Но нищо лично – просто такъв е автомобилният бизнес днес...