Авангардистът Павел Койчев

Павел Койчев винаги ме е удивлявал с оригиналните идеи на своите творчески хрумвания, с неконвенционалната асоциативност на интуитивните си търсения. Още когато художникът се "появи" за пръв път със своето енигматично "Стадо" от черни биволи и се заговори за неговото ексцентрично изкуство (2000). Още когато неговото "Обиталище" (2001) сред центъра на София предизвика естетическо недоумение със своите интровертни форми. Още когато със "Складът" (2002) в галерия "Райко Алексиев" скулпторът ни въведе в тайнството на своята "лаборатория" и демонстрира умението си да борави свободно с формата, противно на показната монументалност и натрапчивата помпозност. Още тогава ценителите на изкуството разбраха, че с предшестващото "мълчание" в годините на соца скулпторът е трупал не само майсторство и умение да освобождава скритите в "материала" изразни средства, но и да импровизира, да подчинява формата на своите неконвенционални персонажи, без да натрапва някому представата си за света и неговите пространствени измерения.
Впрочем този художник винаги ме е изумявал със своята скромност и простота, с притаената си мъдрост, в която няма и сянка на всезнайковщина или надменно парадиране, характерни за някои от майсторите на родното ни художество. Така съм запомнил Павел Койчев като мой събеседник в едно подземно кафене, забутано някъде срещу "Докторската градина". Дори за големите неща, които той самият прави, кой знае защо винаги говори с някаква странна и приглушена стеснителност.
Със същата негова деликатност през отминалите години някак си неусетно се появиха "Градът" (2004), "Къщите, лятото, морето" (2005), "Преносителят" (2007), "Водна паша" (2009) - изложби и инсталации, с които художникът концептуалист всеки път изненадваше публиката със своите уникални асоциации и хрумвания. Едва ли е случайно, че негови творби "заживяха" в парка на големия белгийски колекционер Юго Вутен, други - в престижната колекция на фондация "Петер Лудвиг".
Неотдавна с подкрепата на "Алианц България" Павел Койчев издаде луксозен албум, в който е събрал фотографски образи от своята "Водна паша", осъществена в езерото около село Осиковица. Така библейското повествование на художника е документирано за ценителите на изкуството чрез фотографиите на Ангел Пенчев. Получило се е едно интерсено съавторство, чрез което е запечатана уникалната инсталация на художника. В нея Пастирът е повел своето стадо. Както в Библията той стъпва върху водата. В образа му скулпторът е изчистил сакралното, като е привнесъл свой "прочит" за неговата божественост. Подобна е метафората, олицетворяваща стадото с неговите размиващи се изображения върху водата. Върху различните аспекти от художническите търсения в "артистичната акция" се спира изкуствоведката Искра Траянова. Същият текст може да се прочете и в превод на английски.
Прави чест на "Алинц България", че към своята известна вече програма в подкрепа на изкуството "Конкурс за живопис, скулптура и графика" заедно с  появата на издадения неотдавна каталог от репродукции с творби на номинирани художници сега се прибавя и албум с произведения на един от най-големите ни съвременни творци концептуалисти. По този начин ще бъде съхранено уникалното изкуство на един художник, който, за разлика от "опаковките" на Кристо, чрез своите артистични акции адресира оригинални художествени внушения, които имат не толкова технологически "подтекст", колкото естетическа стойност. При това изкуството на Павел Койчев винаги е било и си остава част от България, автентично, модерно, българско. Честито, Павле!