Ау, съзряха фашизма

Случи се малко чудо. Заради нацистките прояви на Националния стадион слепи до вчера прогледнаха днес, че в България имало фашистки прояви. Но не просто ей така, събудени от някоя подкована обувка. А чак след гневните тиради на британската преса благородната софийска жълтопаветна и дяснолиберална публика изохка през зъби: "Расисти, сър". 

Ха, добро утро! Но не, не са просто расисти. Нацисти, дами и господа. И ги има много отдавна. И се плодят, докато вие се борите с комунизма и с призраците му, докато искате да засипват с пръст паметниците на борците срещу фашизма, докато аплодирате малоумните, но и ужасяващи декларации, в които палачи и жертви се слагат на една плоскост. С едничката цел да се приглуши душевната мъка на ония, на които бе попречено да станат слуги на свръхчовеци и унтерменши. 

Преоткриването на съвременния фашизъм у нас е най-малкото странно, защото той винаги е бил показван ясно - от комунисти и социалисти, от леви издания, от антифашисти, просто от нормални, честни пред себе си хора. Потресът, който сега изживяват някои, е странен, той се дължи само на почти вегетативния напън да се обслужи външната реакция, в случая на Англия, да се покаже съпричастност с нея. Ако не бяха "сахибите" от Англия, всичко щеше да си мърка постарому. А сега ръмжат. 

В световноизвестната си книга за процеса срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман "Репортаж за баналността на злото. Айхман в Йерусалим", специалният пратеник в Израел на сп. "Ню Йоркър" Хана Аренд развива тезата си, че големите престъпления са плод не на зли гении, а на обикновени, дори посредствени личности, които в някакъв момент са загубили способността си да мислят. 

Ще кажете: "Нерде Айхман, нерде "група олигофрени" на стадиона, които не могат да мислят, поне според българския премиер. Но онези зад тях могат и изобщо не им пука какъв кафяв потоп може да отприщят. Не можело за 10 души да се вадят генерални изводи. Защо да не може? Ей ви ги британците. От същите тия 10 души си извадиха и натрапиха на цял свят чрез планетарните си медии генерални изводи за цялата ни нация.

Може и да ви се струва пресилено да сравняваме истинското, доказаното зло с няколко объркани младежи, чиято постъпка придоби голямо значение на фона на недостойното досегашно мълчание на апатичното ни общество. Обаче не забравяйте, че от малките глупости се раждат големите нещастия. Няма нито една причина, освен собствената ни банална глупост, поради която да си го причиним за пореден път.