През последните 12 години правителството на Борисов беше отдало българската отбрана на изполица и сега ние берем плодовете на тази изполичарска политика. Това заяви от парламентарната трибуна заместник-председателят на ПГ на „БСП за България” и председател на Парламентарната комисия по отбрана Атанас Зафиров, съобщиха от пресцентъра на партията.

Той даде оценка „среден” 3 на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

„А защо не и „слаб” 2. Тази оценка си даде и самото предишно управление, като отчете за най-голям успех, забележете, стартирането на инвестиционните проекти в отбраната. Имаме самолети на хартия, стопирани проекти за боен кораб и въобще несъществуваща бойна машина. Парите съответно – похарчени”, посочи Зафиров.

„Има една истина и тя трябва да се каже на висок глас – разрухата и негативните тенденции, безвремието в българската армия започнаха с първия кабинет на Борисов. Когато след един брутален акт на министър Дянков, за когото ще цитирам какво казва един политик: „Безотговорността достигна своя връх при майстора на постните пици Симеон Дянков, който наложи идеята си за 40% съкращаване по бюджета на армията. И то във време, в което започваше буря от революции в Близкия Изток и се надигаха мигрантски вълни.” Знаете ли кой е авторът на това знаменателно откритие – министърът на отбраната в кабинета на Борисов Красимир Каракачанов. Кажете ми, след такова откровение, има ли политик от ГЕРБ, който има очите да говори по проблемите на отбраната, които обсъждаме днес? Никакви програми, отчети, планове за развитие не могат да измият срама от този позорен акт, който сложи началото на безпаричието и унижението за българския военнослужещ”, категоричен бе социалистът.

По отношение на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 Атанас Зафиров заяви: „Амбициозни цели, повечето, от които са нереалистични или трудно изпълними заради предвидените ресурси, подхода, начина на постигане. В тази програма няма единен замисъл и цел за постигане на необходимите способности. Тя е сбор от различни интереси, подходи и мерки, в повечето случаи противоречащи си. В по-голямата част от разглежданите въпроси има много теоретични постановки и намерения, които повече приличат на пожелания, които намаляват стойността ѝ и я правят трудно приложима.”

Той даде за пример промяната на мисия „Отбрана” и разчитане защитата на териториалната цялост на страната да се осъществява само чрез колективната отбрана, основавайки се на чл. 5 от Северноатлантическия договор, което е в противоречие на чл. 9 на Конституцията на Република България и на чл. 3 на същия договор.

„Предлаганата численост от 43 хиляди души не е обоснована финансово и не е подкрепена с мерки, военен маркетинг и структури за привличане и набиране, при което нейното реализиране е обречено на провал и ще доведе до увеличение на некомплекта от военнослужещи. Същото се отнася и за нереалистичната социална политика, заложена в програмата”, посочи още Зафиров.

Той цитира направена тревожна констатация в програмата, която гласи: „Намалените прогнозни стойности на БВП за периода до 2032 г. по данни на Министерството на финансите от края на 2020 г. не могат да осигурят минимално необходимите разходи за отбрана, с които да бъде гарантирано нивото на амбиция, включително изпълнението на ангажиментите на Република България към НАТО и ЕС.”

„Тази констатация занулява всички заложени цели и приоритети в тази програма и на практика е признание, че те няма да бъдат реализирани”, отбеляза Зафиров.

„Програмата е нереалистична, слаба и се нуждае от сериозни корекции, а защо не от цялостно пренаписване. Въпросът е от кого. Народните представители от 46-то НС, които сме на път да покажем, че нямаме волята и характера да съставим работещо правителство в името на спасяването на България, едва ли имаме моралното право да поставяме такива задачи на каквото и да е следващо управление. То ще бъде избрано от други народни представители, с други приоритети и, дай боже, друг хоризонт. Ако пък следващото правителство е служебно, нещата стават още по-нелогични. На служебния кабинет не му е работа да пише стратегически програми и инвестиционни планове, още по-малко в такъв чувствителен и изискващ консенсусни решения сектор”, каза за финал Атанас Зафиров.