Астор: Силата е на страната на великодушните

Десетки роднини, близки, приятели и колеги изпратиха вчера в последния му път Астор - знаменития вълшебник със световна слава, аплодиран в Лас Вегас и Холивуд, с възможности за кариера навсякъде по света, но избрал да живее и твори в родината си България.

Смълчан е тези дни любимият му Магичен театър - негова сбъдната мечта домът на майстора на магията Мистер Сенко да бъде изпълнен със смях, възторг и вълшебства; да дава сцена на млади таланти, които ще наследят големите наши майстори в това изкуство и ще продължат да разнасят славата на България по света.
Много колеги от ДУМА сме гостували на Астор, разговаряли сме на всякакви теми. В интервюта през годините, публикувани в нашия вестник, той е споделял откровено за живота и семейството си, за трудните и триумфалните моменти в своя творчески път, разказвал е весели и опасни случки от сцената... Единствените въпроси, които винаги оставаха без отговор, бяха свързани с тънкостите на илюзиите - неговите и на другите магове; беше убеден, че в това изкуство на първо място са лоялността и колегиалното уважение.

Антраник Шаварш Арабаджиян-Астор е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Първия фокус научава като дете от баба си. Тя му помага за първи път в живота си да гледа магьосник на живо - Факира Мити, бащата на звездата на българската естрада Емил Димитров. После не пропуска спектакли на именитите наши магове Мистер Сенко, Мити и Лепас. Прощъпалникът на Астор в чужбина е в бар в Югославия, когато е 23-годишен; има голям успех с номерата, които показва. На 30 години участва във фестивал на магията в Лондон, където демонстрира своите умения заедно с пет-шест най-известни илюзионисти. Най-добрият холандски импресарио подписва договор с него и това поставя начало на успешната му международна кариера.

Следва участие в световноизвестния магичен фестивал в САЩ, където печели голямата награда; работи в Лас Вегас и в "Магичния замък" - близо до театъра, в който се връчват Оскарите. През 1981 г. печели "Златен Оскар" за магично изкуство с 6-минутен номер с кърпи, вестник, чаши и бутилки с шампанско. Получава уникалната награда "Мерлин" от Международната организация на магьосниците. Астор затвърди авторитета на България като страна на талантливи магове. И я направи домакин на Европейски и Балкански магичен фестивал.
Артистичния псевдоним Астор избира през август 1965-а, когато все още е нещо между професионалист и аматьор. Един ден вижда микробус, облепен с афиши на илюзиониста Стегепер. Разбира в кой хотел е отседнал и му се обажда по телефона - получава покана да отиде бързо при него. Именно Стегепер (от Стефан Георгиев Петров от Перник) му дава възможност да влезе в професионалната магия, става и негов кръстник. Заедно със съпругата си правели двучасов спектакъл и имали нужда от още един човек. Поканили го да участва, след като веднъж играл с тях. Поискали снимка и псевдоним, за да го включат в новия афиш. Но той нямал псевдоним. Докато пътували в микробуса, той извадил пакетче бръснарски ножчета "Астор", на което има черен силует на мъж с разперена пелерина, бастун и цилиндър в ръка на червен фон...
Признаваше, че номерът със свалянето на главата не е от любимите му, но е любим на публиката и го изпълнява заради нея. Споделяше, че най-много обича комичните фокуси - "те са най-трудните, защото, освен да си добър магьосник, трябва да си и много добър актьор".
Астор се гордееше със семейството си - с родителите си, които насърчавали и поощрявали интересите и заниманията на талантливия си син; с дъщеря си Арус, която на десет години става втора в света в конкурс за деца-магьосници и с която си е партнирал на сцената, обожаваше внуците си.
Астор беше обичан и почитан у нас.

През 2008 г. получи наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионния номер "Али Баба". Сред жестовете на уважение беше поставянето през 2010 г. на деветнадесетата златна звезда от българската Famous алея на славата с неговото име. Беше му връчена и статуетка с малка златна звезда. Тогава магът развълнувано сподели, че е получавал много награди на фестивали, но усещането е по-хубаво, когато му се отдава неочаквано признание като това, за което сърдечно благодари. "Няма с какво да сравня това чудо. На магьосника магии му правят", пошегува се тогава Астор. Прочутият маг беше удостоен със званието "Почетен гражданин" на София и родния Шумен, който много обичаше.


Споделено пред ДУМА

- Изпитах всички човешки чувства - обичах, страдах, изоставяха ме... Аз си тръгвах, но вярвам, че не предадох никого. Моето верую е: Силата е на страната на великодушните. Не зная дали животът е бил щедър към мен... Винаги следвах мечтата си, с нея живея, с нея и остарявам.

- Толкова много артистичният живот е в мен, че ако няма кой да ми ръкопляска, не виждам смисъл да правя нещо. Имам нужда от похвали - като малко дете. Раздавам се, за да чуя одобрението на хората.

- Политиците също използват нашата любима дума магия и искат да я правят, но не става. Имам чувството, че на нашата магия публиката ръкопляска и се радва, на тяхната - не много. Сенко беше казал навремето: "И ние лъжем, и те лъжат, ама на нас ни вярват повече..."

- Мисля, че човек на изкуството трябва да е далеч от политиката. Не съм много "на ти" с нея. А имам доста приятели между тях - да са живи и здрави всичките! Пожелавам на политиците да обичат България и да работят за нея, не за себе си.

- Магиите много ми помагат. Защото съм известен и хората ме познават, заглеждат ме и дори ме спират. Интересно им е да разговарят с мен. Старая се да бъда внимателен с всеки. Знам, че дължа всичко на тези хора от улицата. Успял съм да постигна това, че освен да ме харесват, те ме и обичат. Което е взаимно.

Любим виц

Ходи по една улица евреин и ръси пари. След него върви арменец, събира парите и ги връща на евреина...