Аспиринът - на 115 г.

Ацетилсалициловата киселина, световноизвестна под името аспирин, е едно от най-широко разпространените и употребявани лекарствени вещества за всички времена. Нейната забележителна история обаче е малко известна.
Практическото приложение на салицилатите, към които аспиринът принадлежи, датира от древен Египет. В известния Еберсов папирус от 1543 пр. Хр. е описано приложението на върбова кора и мирта - растителни дроги, богати на салицилати, за болка и висока температура. Върбовата кора е препоръчвана от Хипократ за тези показания, като трудовете му навлизат в средновековната медицинска литература.
Голям напредък в точното охарактеризиране на свойствата на върбовата кора през XVIII век прави Едуард Стоун, който установява, че тя има близки свойства до златния стандарт за лечение на малария по онова време - перувианската кора. Стоун изсушава и разпрашава голямо количество върбова кора, която дава на болни от малария. 
В началото на XIX в. в Германия започват опити да бъдат синтезирани и получени в чист вид салициловата киселина и нейното производно - ацетилсалициловата киселина. Няколко екипа химици извеждат няколко синтетични схеми с различна ефективност и рентабилност, като световноизвестен става синтезът на младия химик Феликс Хофман.
Смята се, че на 10 август 1897 г. Хофман пръв получава ацетилсалицилова киселина в стабилен, годен за таблетиране вид. Любопитна подробност е, че въпреки, че Хофман получава славата на откривателя, през 1949 г. Артър Айхенгрюн публикува статия, в която твърди, че той планира и ръководи синтеза, както и първоначалните клинични изпитвания, а Хофман е просто лаборант, извършващ синтеза стъпка по стъпка, така както е описан от Айхенгрюн. Историците са изследвали тезата на Айхенгрюн и са я приели за правдоподобна. Кой обаче трябва да бъде назован откривател на синтеза, е невъзможно да се каже със сигурност.
През 1899 г. ацетилсалициловата киселина за пръв път е пусната на пазара под търговското име аспирин.
През първите 50 години от пускането й на пазара ацетилсалициловата киселина се радва на огромна популярност и търговски успех, без дори фармакологичният й механизъм на действие да бъде установен - това става едва през 1971 г. По време на епидемията от испански грип през 1918 г. аспиринът е дотолкова масово прилаган, че някои хора умират не от болестта, а от предозирането му.
Стомашното дразнене и кървене са голям недостатък на ацетилсалициловата киселина, с който на лекарите се налага да се примиряват до 1953 г. до появата на парацетамола - друг успешен аналгетик, добил широка популярност.
Пред аспирина обаче се открива нова пазарна ниша. През 1950 г. д-р Лорънс Крейвън, семеен лекар от Калифорния, забелязва, че след като предписва на пациентите си медицинска дъвка, съдържаща ацетилсалицилова киселина (АСК), необичайно висок процент от лекуваните биват хоспитализирани поради кръвоизливи. Крейвън предлага идеята, че АСК е антитромботик и прави първите изследвания в тази насока.
Днес е известно, че АСК възпрепятства слепването на кръвните плочици (тромбоцити) - централен момент в образуването на тромби, и е широкo прилагана от лекарите за профилактиране на инфаркт и инсулт.
Сега продажбите на АСК надминават 40 000 тона (над 40 000 000 килограма!) годишно.

По материали от "Пулс.бг"