Асоциалният човек

Да, "догмите" на дядо Маркс днес са безнадеждно остарели. Кой чете вече "Капиталът"? Днес се чете и препрочита Елиът Арънсън. Повтаря се и преповтаря Хънтингтън. Понякога се цитират Тофлър и Фукуяма. Светът върви от история към "антиистория". От конфликт между идеологиите към конфликт на цивилизациите.
Светът се движи от "хаос и безредие" към постмодерна "хармония", към модерно общество на мултинационалния консуматорски капитализъм. Светът отива към един невероятен "шоусвят", в който няма оригинали, а има само копия. Липсват автентичен фолклор и самобитно изкуство. Има "Биг Брадър" и "Стани богат!", попарт и попфолк, чалга и прочие културни сурогати. Няма дори литературни жанрове, има литературни текстове.
При цялата снобска вакханалия, която в хистерично опиянение повтарят и преповтарят нашенските постмодернисти, "догмата" на Маркс за социалния човек не важи. По простата причина, че той е неудобен и нежелан обществен субект. Особено "вреден" е човекът, който има отворен ум и очи за социалните явления и процеси в обществото. Особено "полезен" е онзи, който е аполитичен, отчаян, безразличен и загрижен много повече за своето оцеляване, отколкото за своята духовност.
Вреден е онзи, който иска да знае кой и защо е на върха на пирамидата? Защо бедните са бедни, а богатите - богати; нищите духом - въобще нищи? Защо една клика от рожби на някогашната номенклатура заедно с протежета на една свръхдржава продължават некадърно да управляват България. И докога?...