29 Март 2020неделя02:56 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Артистично съвършенство от прахта

Марина Фиорато увековечава изкуството на "духаното" стъкло, което венецианските майстори запазват и развиват в продължение на 8 века

/ брой: 61

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1680

Стъклото започва живота си като прах, която се превръща в течност и после в нещо твърдо; има съвсем малко време, преди стъклото да се втвърди и само истински творец може да работи с него. Невероятно е, че тази изумителна красота се създава от обикновения простичък пясък - артистично съвършенство от прахта...

Мурано е остров, разположен в лагуната на Венеция, на около километър и половина северно от града. Муранско и венецианско стъкло са синоними, тъй като през 1291 г. Венецианската република издава декрет за премахване на стъкларските работилници от територията на града, за да предотврати опасността от пожари. Вследствие на тази забрана всички работилници се преместват на остров Мурано.
В основата на стъклопроизводството във Венеция са техниките, унаследени от Рим, както и традициите на Ориента, като най-силно е влиянието на финикийците, сирийците и египтяните. В този период сътрудничеството между Венеция и Изтока е много силно, а търговският и културният обмен с ислямския свят спомага за изключителното обогатяване на града държава.
Венеция дължи много и на контактите си с Константинопол, откъдето пристигат две вълни стъклари (освен представителите на други занаяти) - след превземането на Константинопол през 1204 г. от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход и през 1453 г. от османските войски на султан Мехмед II.
Правилата на стъклопроизводството - от закупуването на суровините до получаването на статут "Майстор на стъклото", са формулирани през ХIV век. В първата половина на ХV век са преведени от латински на италиански в кодекса "Mariegole della arte dei verieri de Muran" ("Правила на изкуството на издухване на стъклото в Мурано"), който се съхранява в музея "Корер" във Венеция.
Наред с производителите на "духано" стъкло съществуват категориите производители на огледала, производители на прозоречно стъкло (в частност на витражи с оловни свързващи ленти), производители на стъклени цветя и производители на мъниста. По онова време стъклените мъниста имат по-скоро статут на "разменна монета" в търговията, а не са само за украса.
Връхната точка в развитието на стъклопроизводството е през ХVI-ХVII век. Въпреки забраната за напускане на острова, много от стъкларите успяват да напуснат Венеция в търсене на по-добър живот и основават нови стъкларски работилници в околни градове, както и в държави. По този начин остров Мурано и Венеция губят монопола върху много специални производствени техники и съответно върху производството на луксозни стъклени предмети.
По-известни техники на производство и видове стъкло са: кристално стъкло; емайлирано стъкло (smalto); стъкло с нишки/люспички от блестящ метал (виж авантюрин); многоцветно стъкло (millefiori); "млечно" стъкло (lattimo); стъклени имитации на скъпоценни камъни (напр. аквамарин или рубин).
Муранското стъкло е използвано в бижутерията под формата на разнообразни ръчно изработени мъниста, пръстени, както и на елементи за обици, висулки и други накити. Изключителният артистизъм на изработката е довел до превръщането на името Мурано в синоним на изящество и финес. Традицията в производството на стъкло се потвърждава от факта, че фирмата "Barovier&Toso" от Мурано, основана през 1295 г., е на 31-во място в класацията на "Tokyo Shoko Research" на най-старите действащи компании в света.



Романът

Венеция, 1681 г. Венецианските огледала са по-скъпи от злато, а талантът да обработваш стъкло е най-ревностно пазената тайна на Републиката. Затова островът Мурано става едновременно дом и затвор за майсторите на стъкло. И те са зорко следени и пазени от Съвета на десетимата. Най-талантливият от тях - майстор Корадино Манин, открива нов метод за направата на огледала. Но за да защити дъщеря си, той продава своето знание и душата си на френския крал Луи XIV - Краля Слънце...
Лондон, наши дни. Нора Манин е сред руините на един брак. Огорчена и наранена, напуска града и заминава за Венеция, където са нейните корени. Младата жена, в чиито вени тече кръвта на Корадино, отива да учи занаята на предците си на остров Мурано. Докато Нора се опитва да намери нов живот и отново да повярва в любовта, съдбата й се оказва неразривно свързана с историята на предците й и с тайните и предателствата от миналото, които са живи и опасни и днес.
Роман, изработен като най-финото муранско стъкло - инкрустиран от историческа мистерия, любов, много страст и съвременна романтика! Излиза на български език от ИК "Кръгозор".


Авторката

Марина Фиорато е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Родена е в Манчестър, детството й преминава в Йоркшир дейлс. Има диплома по история от Оксфорд юнивърсити и от университета във Венеция, където изучава пиесите на Шекспир като исторически източник. След това започва да се занимава с рисуване и история на изкуството. Работила е като илюстраторка, актриса и филмова критичка. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като "Ю2" и "Ролинг стоунс". Едно от най-големите постижения на дизайнерския екип на Марина е електронната сцена за "We Will Rock You" - прочутия спектакъл на "Куин", който се играе на лондонския Уест енд.
Наречена е по името на героиня от последната пиеса на Шекспир "Перикъл", дъщерята на Перикъл. Изкушена е от киното и преди да стане писателка, е участвала в няколко филма. Била е проститутка на Рупърт Евърет, съпруга на Кийт Алън и шеф на Хю Лори. 
Омъжена е за режисьора и писателя Саша Бенет. Сватбата им е била във Венеция, на прочутия остров Мурано. Марина получава малка роля във всички филми на съпруга си. Любопитно е, че обикновено героините й преживяват някаква опасна ситуация и животът им винаги е изложен на риск. Във всеки от трите романа на Марина присъства жираф. В началото е просто съвпадение, но впоследствие животното става нещо като талисман на Марина и тя го вмъква във всеки от следващите си романи. Марина има татуировка на корема си. Това е девизът на Венеция - Lui e me fra il cielo ed il mare (той и аз между небето и морето). Изпъстрила е "Стъкларят от Мурано" с имената на своите близки. Дъщеричката й Руби присъства в историята под формата на скъпоценния камък в един годежен пръстен. Марина живее в северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си.

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ