17 Юли 2025четвъртък08:15 ч.

Артистичният човек

Преди една година си отиде Дончо Цончев

/ брой: 166

автор:Иван Гранитски

visibility 2655

Изниза се една година, откакто артистичният човек Дончо Цончев отплува към може би по-добри други континенти. Той имаше удивително различни като манталитет, политически обвързаности, интелектуални предпочитания и психологически зависимости приятели, които го обичаха искрено и до смърт.
Затова сега, когато уж е отпътувал към пространствата на неведомото, тези люде мислят за него като за жив, реален и пълнокръвен образ, като за палаво възрастно дете, което се е скрило зад ъгъла на епохата и може би всеки миг ще надникне, ще ни помаха с ръка и ще възкликне: "Здравейте, аз съм човекът, който иска да ви напомни, че в нашата история има един Васил Левски - апостол на българското национално самоосъзнаване; има един Стефан Стамболов - съзидател на отечествената държавност; има един Яворов - емблема на духовното разкрепостяване и възраждане; има един Владимир Димитров-Майстора - символ на народнотворческия гений и хармонията на шевиците, багрите, обичаите, обредите, поверията, които символизират повече от хиляда и петстотин години културноисторически натрупвания. Но защо един, а не множество? Разбира се, множество - Дончо Цончев бе един от малцината големи български писатели, които осъзнаваха, разбираха, усещаха и превъплъщаваха в завладяващи художествени образи и послания невероятното богатство и многобагрие на националните културни движения и трансформации.
Българските историци и критици често разсъждават върху проблема възможни ли са други исторически решения, свързани със съдбата на велика личност или драматично историческо събитие. Какво би станало например, ако беше възможно Дебелянов да не загине героично като поручик толкова скандално млад; възможно ли беше Яворов да се спаси от чумата на парвенюшката клюкарска агресия на така нареченото висше общество в началото на миналия век; имаха ли друг изход Димитър Бояджиев, Николай Ракитин или други възвишени творци, доведени до безизходна ситуация в любимото си Отечество?
И винаги ли Провидението се отнася тъй безчувствено към великите наши творчески личности?
    Дончо Цончев си отиде твърде млад, ако съдим по удивителната му, почти неизчерпаема творческа и житейска енергия. Онези, които го познават, знаят, че той беше истинско кълбо от огън и страст, от емоции и противоречия, от хармонични диези и додекафонични паузи.
    Ако Съдбата му бе отпуснала поне още една година земен живот, той щеше да напише най-малко петдесет нови разказа или есета. Е, справедливо ли беше да си отиде толкова рано?
Бихме могли в деня, когато се навършва една година от неговата последна левитация, да си зададем още десетки и десетки въпроси. Очевидно на тях не можем сега да дадем отговор.
Затова, нека да продължим да мислим за Дончо Цончев като за една прелетна духовна птица, която някой ден все ще се върне, ще кацне на нашето рамо и ще възкликне: "Как е, брат, Отечеството още ли е в опасност?!"

Тръмп плаши Русия с "тежки мита"

автор:Дума

visibility 1058

/ брой: 129

Лавров се срещна със Си Дзинпин

автор:Дума

visibility 1215

/ брой: 129

Разследват евродепутат, за когото Аушвиц е "фейк"

автор:Дума

visibility 1370

/ брой: 129

Символ

автор:Александър Симов

visibility 1326

/ брой: 129

Приключи ли терапията

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1176

/ брой: 129

Епични провали

visibility 1320

/ брой: 129

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ