Архитектурна работилница разкрасява Пловдив
Млади българи коригират градски дефекти и сгради, площадки стават сцени за актьори
/ брой: 228
Какво може да се случи с едно стълбище за никъде и с едно затулено стълбище, препикавано нощем от закъснели пловдивчани? В задачата на архитектурната работилница "Ще ми се да беше...", организирана от Камарата на архитектите в Пловдив за техни млади и начинаещи колеги, има и едно трето стълбище, но то води към храма, към черквата "Св. Богородица". Кубове като светещи скулптури ще бъдат особено забележими и привлекателни нощем. Екипът за този проект се ръководи от арх. Александър Костов.
Основната идея на архитектурната работилница е да покаже на пловдивчани, че определени обекти/места от градската среда може да изглеждат по-привлекателно и по нов начин. Голяма промяна виждаме в сенчестото стълбище откъм източната страна на Джумая джамия, осъществяващо връзка между две улици на различни нива в близост до емблематичната градска структура Капана. На три нива е разположена елипсовидна структура, която отдалеч прилича на лодка, на кораб. Всъщност са три дъсчени площадки, на които може да се седи, те могат да бъдат сценични пространства и какво ли не още. Опират в дървена стена, на която може да се опъне екран. Освен това на дърветата са закачени закачливи предупреждения, че това място не е тоалетна на открито. Екипът млади архитекти под ръководството на арх. Христо Гинев се е справил отлично. Проектът е наречен "Градинката на толерантността" и в кръга/елипсата се вписват и кръст, и полумесец, и звезда.
Третата стълба е на самата главна улица на Пловдив. Някога немският градостроител проф. Херман Янсен предвидил в своя генерален план за Пловдив на това място монументално стълбище, по-късно арх. Желязко Стойков го проектирал и построили прекрасна, широка стълба, почти като тази на площад "Испания" в Рим. От едната страна е красивата сграда на Драматичния театър, от другата - сгради от началото на ХХ век. Онази, обаче, води към храм, пловдивската е стълба за никъде, защото опира в Сахат тепе/Часовниковия хълм. Всъщност, идеята била по нея да се стига до върха на тепето, но то е природна забележителност и овреме си спомнили за това. При липса на адекватна функция какво им оставало на младите архитекти от екипа на арх. Иван Енев? Направили са говорещи стъпала, изписали са цели изречения, като например: "Красотата е винаги тук. Единствено очите закъсняват" - четат се добре, ако ги гледаш от определено място. Площадките се превръщат в сцени за улични актьори - това напоследък по време на кукленотеатралния фест "Двама са малко, трима са много" беше вече използвано с успех. Нощем ще бъде особено ефектен и светлинният завършек на композицията - въжена стълба, сякаш отправена към луната, ще извежда под короната на самотно сухо дърво, боядисано в бяло и сияещо осветено от прожектори високо на скалите.
Архитектурната работилница е може би най-игровата, най-артистичната част от тазгодишния "Архитектурен форум 2012" на пловдивските структури на САБ и КАБ. Приключи и интернет конкурсът за бившето кино "Комсомол"/"Космос", като запазено място за култура, обявени са вече резултатите и премираните 5 проекта плюс още два, оценени с поощрения. Участниците в 36-те идейни проекта са млади хора. Болшинството запазват културното предназначение на сградата, като я виждат не само като кино, но и като детски музей, библиотека, планетариум... Някои предвиждат и изграждането на лятно кино пред сградата, други използват покрива на киното за пърформанси на открито.
Сред членовете на журито е бил и главният проектант на представителното пловдивско кино - арх. Любомир Шинков. Освен това - проф. Благовест Вълков, арх. Величко Куртев, арх. Мануела Манасян и режисьорката Пенка Попова, която е в основата на акцията и инициативата за запазване на кино "Космос". Наградените колективи са на арх. Георги Шопов, арх. Елена Стоева, арх. Румен Йотов, арх. Анастас Марчев и на арх. Мила Иванова, поощрени са екипите на арх. Даниела Ангелова и арх. Константина Пехливанова. Инициативата на САБ и КАБ в Пловдив бе подкрепена от община Пловдив и фондация "Пловдив - кандидат за европейска столица на културата 2019".
Тепърва предстои гражданите на Пловдив да се произнесат по идеите на конкурса, които ще бъдат представени в изложба на открито на централния площад. Почти всички са заинтересувани какво ще се случи с емблематичното от 60-те години кино.