Археолози откриха златно съкровище в крепостта Калиакра

В малко глинено гърне археолози откриха съкровище от злато от сребро в крепостта Калиакра. Съдът е бил скрит под подовото покритие на помещение, опожарено в края на 14-ти век, уточнява БТА, позовавайки де на Националния исторически музей.
Находката е от  957 предмета - 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато./Снимка БТА/
Съкровището е открито при редовните археологически разкопки, които се осъществяват от 15 години в крепостта Калиакра.
Монетите в съкровището - османски и български, са изключително ценни. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм (1389 - 1402), и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362 - 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на 14 в., по време на някое от  нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище - заграбил е ценностите е от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в, отбелязват от НИМ.
През 2018 г. разкопките на крепостта Калиакра се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто директор доц. д-р Бони Петрунова е ръководител на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.