Аре набързо, че...
/ брой: 155
Аида Паникян
Проблемите в българските областни и общински болници зреят и зеят от години. За тях знаят всички, в това число (представете си!!!) дори министрите. В повечето случаи решенията им се свеждат до бърза "стабилизираща" инжекция и... дотам. За болните болници своевременно, комплексно и адекватно лечение - няма.
На практика министърът на здравеопазването (все едно какво е името му) е собственик на едни 60-ина болници с различна степен на участие на държавен капитал. Около половината от тях са областни. Повечето са в плачевно състояние - и като условия на труд, и като оборудване и апаратура, и като условия за болните. Затова пък едни 100-110 частни болници предлагат всичко, от което държавата абдикира.
"Ще намерим шестима педиатри за детското отделение на болницата във Враца", рече здравният министър. Тъй де, те детските лекари у нас се намират зад всеки уличен ъгъл. Държавата, видите ли, била готова да отпусне пари на болницата.
А къде беше държавата, докато болницата затъваше с над 100 млн. лв.? Защо не помогна още в началото?
Депутатът от ГЕРБ пък обеща общината да помогне с общински жилища за онези, дето ще кандисат да идат във Враца от София. Защо общината не даде рамо на лекарите, които понесоха на гърба си КОВИД и заради КОВИД не си взеха отпуските?
Модерните политици очевидно трудно си дават сметка, че няма ли болница и училище, няма и хора, няма и икономика (сега му викат бизнес!), а регионът се обезлюдява.
Време е съвременните политици да осъзнаят, че гасенето на пожари по Бойковски не върши работа. Още по-малко "Аре, да да минем от там набързо, че имаме друга работа" помага на здравеопазването. Ако повечето европейски държави си извадиха поуки от КОВИД кризата, българските политици очевидно не го сториха. Карат си по стария маниер.
Проблемът далеч не е само с врачански адрес. Той касае повечето областни болници.
Колко пъти имаше проблеми с ловешката болница? А с добричката? Ами видинската? Те страдат от една и съща хронична болест повече от 30 години. А кой нормален човек оставя без лечение повече от 30 години хроничната си болест?