03 Декември 2020четвъртък03:55 ч.

Позиция

Апостола е един от най-самотните българи...

От тефтерчето на Левски до тефтерчето на Филип Златанов

/ брой: 43

автор:Велко Вълканов

visibility 2133

    В страната ни бе отбелязана годишнината от гибелта на Васил Левски. Вестници и телевизии се заеха неудържимо да възхваляват живота и делото на неповторимия българин. Политиците пък поискаха да ни убедят, че като се погледнат в огледалото, виждат в него, представете си, Левски и само Левски! И колкото по-голям бе общополитическият възторг, толкова повече тъга се натрупваше в душата ми.  
Днес хиляди български граждани излизат по улици и площади с името на Левски. Хубаво! Но как можем да забравим, че Левски е бил обесен, без да е видян около него поне един българин... Архиерейският наместник на София отец Тодор Митов, който е изповядал Левски, си е тръгнал преди той да увисне на бесилото. Левски останал сам. Но трагедията е значително по-мъчителна. 
В състава на съда, осъдил Левски на смърт, е имало четирима българи - Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. Това обстоятелство, колкото и противно да е, не ме смущава особено много. Предатели е имало във всеки народ и по всяко време. Дълбоко болезнено ме смущава обаче обстоятелството, че тогава, на 19 февруари 1873 г., не са се намерили онези няколко българи, които да погребат сваления от въжето Левски. Изказва се ужасното предположение, че турците са го погребали в т.нар. гробище на престъпниците в местността Кюлюците. Левски е бил изпратен, задочно, само от друг, равен на него българин, Христо Ботев, написал великото стихотворение "Обесването на Левски".
 Левски е един от най-самотните българи в нашата достатъчно трагична история. Неговата самота е по-страшна и от смъртта му. Не мога, когато си мисля за Левски, да не съпреживявам с него мъчителното чувство за една убийствена самота. Това е самотата на изоставения, една сгъстена, придобила плът, триизмерима самота, която превръща тялото във възможно най-жестока килия. Милият Левски! Да посвети живота си на целия български народ и нито един от този народ да не се заеме с погребението на тленните му останки. Това е грях, който, мисля си, ще ни тежи во веки веков. И какво друго ми остава, освен да повторя онова страшно "Народе", което Левски е придружил с четири въпросителни.
Вие както искате, но в дните, в които се отбелязват годишнини от битието на българи като Левски и Ботев, се чувствам наистина не особено добре. Защото, повярвайте ми, ако нещо ме убие, това ще е лицемерието. Не мога да понасям въпиющата неискреност на официалните представители на нашето общество и на нашата държава. Огромната част от тях нямат нищо общо например с Левски. Сквернословно ми звучи всяка дума, която те изричат във възхвала на живота и делото на Васил Левски. Те нямат нищо общо нито с Левски, нито с народа, за който Левски е загинал. Съпоставете само тефтерчето на Васил Левски с тефтерчето на гербера Филип Златанов, за да видите огромната морална пропаст, която стои помежду им.
    Тефтерчето на Левски е уникално. То е  образец на най-висока политическа нравственост, на изключително безкористие, на върховна гражданска почтеност. За своята революционна работа из цялата страна Левски е получил определени суми. Разходът на предоставените му средства той е извършвал подчертано пестеливо. Не си е позволил да похарчи нито една пара извън крайно необходимото. И всеки разход той е отбелязван с най-голяма точност в тефтерчето. Научаваме например, че за ечемик на коня, с който е пътувал, Левски е похарчил 24 гроша, но за "маслини и рапони", купени, за да нахрани себе си, е похарчил цели... 3 гроша.
     Много искам да знам какво ще намерим в тефтерчето на днешните управляващи страната ни велможи. Бих искал да зная с колко гроша г-н Плевнелиев е купил двореца си в Гърция, с колко гроша е построил вилата си край брега на Черно море, с колко гроша е купил луксозните си коли. Същите въпроси могат да се поставят и за тефтерчето на г-н Б. Борисов. Дали там няма да прочетем колко гроша му струват скъпите подаръци, които той купува на своите любовници? За тефтерчето на Цветан Цветанов не искам изобщо да говоря. Ще повърна. Строго взето, едва ли ще намерим тефтерче на някой от управляващата клика, което да не предизвика у всеки свестен човек чувство на омерзение.
    Самите тези субекти са обаче напълно лишени от чувството за срам. Връх на политическото безочие е един Плевнелиев например да говори за живота и делото на Васил Левски. Човек като Плевнелиев, който е пълен антипод на Левски, би трябвало поне от приличие да не споменава името му. Но затворил очи за своето безсрамие, Плевнелиев обяви в словото си, че "и в утрешния ден ще сме обединени около Апостола. Единни сме в стремежа да се борим за националния идеал, завещан от Левски - За чиста и свята република. Левски отдаде себе си на родината, превърна мечтите си в идеал за бъдните поколения, в истинска национална доктрина", подчерта така нареченият държавен глава. Как този фарисей не изпита страха, че Левски ще скочи от паметника си и ще му извърти шамар, който ще го изхвърли от трибуната.
    Но ако не можем да надникнем в тефтерчетата на водещите лица от многоглавата хидра ГЕРБ, можем да надникнем в тефтерчето на тяхното оръдие Филип Златанов, бивш председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (каква гавра с понятията!). От това тефтерче лъха такова политическо зловоние, че човек може да загуби съзнание. В него ще намерим и срама, че сме българи. Какви ли не интриги са използвани, за да се "удари" или, напротив, да се "уреди" един или друг приятел или противник на герберската върхушка. Имената на Плевнелиев, на Борисов, на Цветанов, на Фидосова и на редица още първи мъже и жени на ГЕРБ стоят в единен мафиотски строй.
    Ако искаме да съхраним България за бъдещето, този мафиотски строй трябва да бъде разгромен.  Ще си позволя да припомня призива в едно стихотворение на партизанския поет Христо Кърпачев, загинал в бой с фашистите:
Кой люби народа поробен
и пази завета велик,
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!
Такава е простата истина, приятели, другари. Ако искаме да имаме бъдеще като народ, трябва всички заедно, застанали под знамето на Левски и Ботев, да тръгнем на бой, за да се освободим от натрапеното ни след Десети ноември ново тежко капиталистическо робство.
 

68% от бизнеса не одобряват антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 231

ГЕРБ с лобистки поправки в енергетиката

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 231

Карантината в Германия ще продължи до 10 януари

автор:Дума

visibility 84

Великобритания одобри ваксината на "Пфайзер" и "Бионтек"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 231

Скопие: Обсъждаме "пътна карта" със София

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 231

Байдън ще действа внимателно с Китай и Иран

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 231

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 185

/ брой: 231

Иван Таков: Парите за чистота растат, София остава мръсна

автор:Деси Велева

visibility 146

/ брой: 231

Неглижирането на учените вреди на образованието и науката

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ