Аплодисменти

Само ти можеш да го направиш.

Един зад друг са се наредили 16-годишен ученик и над 80-годишна баба с бастунче, разридана студентка и бивш посланик, журналист, ветеран от войната, народен представител от твоите и министър от политическите ти опоненти. До тях... клошар.

Бавно пристъпват и чакат. Чакат в декемврийския студ. Чакат да ти благодарят.

След два часа в смразяващия ден достигат до храма на Мелпомена. Днес това е твоят Храм. 

Един до друг тръгват по стълбите нагоре. Тишината е болезнено гръмовна. Народният представител пропуска клошаря напред.

Една стъпка - едно стъпало. Едно стъпало - една минута. Тридесет стъпала. За да се изкачат по-близо до теб.

Застават пред величието ти. Цветя. Поклон. Този път не ти, а на теб ти се покланят.

Защото ти не си само "човешкото лице на политиката", а и силата, таланта и почтеността на българина.

И не се изкачиха в подножието ти, за да се простят с теб, а за да им простиш ти.

Само ти можа да го направиш.

Аплодисменти, Ламбо!