Антифашизмът е безсмъртен

Злодеянията на фашистите през Втората световна война не можеше да останат ненаказани. Идеята за съдене на виновните престъпници е дадена от Рузвелт на Сталин и Чърчил и тя е приета. Трибуналът за съдене на военнопрестъпниците и техните сътрудници под името Народен съд бе създаден и в България, по подобие на Нюрнбергския и Токийския трибунали. Пред Народния съд да отговарят бяха изправени регенти, министри, народни представители и стотици местни ръководители, военни и жандармеристи - за обесените, обезглавените, за порутените домове, за масовите разстрели на участници в легендарната Съпротива.

Борбата на най-смелите припламна с драматичен блясък върху жертвените ветрове на времето. От твърдост и нежност, мъжество и романтика, от труд и мечти е излят бронебойният живот на първите, в който пулсира напрегнат ритъм на една огнена епоха. Те притежаваха сърца, способни да усетят реалните изригвания на времето.

Антифашистката съпротива бе кървава школа, училище за класова омраза. Черните страници в историята на народа ни са свидетелство за светлината на идеите и устрема на борбата. Красивото мъжество на борците срещу фашизма покорява и възхищава с гордото си мечтание и твърдата си нежност. Борците от Съпротивата са пример за висотата на духа, който обладава само хора с ясна мисъл и душевна чистота. Олицетворение на духовна самостоятелност, силен характер. Зад тяхната скромност бушува независимостта на духа, собственият път на мисълта, собствената линия на поведение. Те бяха смели характери, жизнени и стремителни в живота и в борбата. Всеки от тях беше вулканична натура, която непрекъснато клокочеше от емоционални взривове и сътресения. Всеки от тях беше съчетание на възторг и болка, възмущение и силна възторженост.

Любовта им към Отечеството, волното непокорство ги сродяваха. Те издържаха и загинаха силни, буйни, жизнени, несломими. Голяма част от тях бяха уникални личности, самоотвержени герои, будни хора с чиста съвест и гневни юмруци. Те се ръководеха от порива на сърцата, от ясен ум и силна воля.

В мрачното единство на подвига им се криеше славата и красотата на борбата. Жестокият огън на борбата превърна кръвта им в стихия, сърцата им - в барутен погреб. Тези железни хора носеха за народа-страдалец неговите надежди и неговото отмъщение. Вярата, която отнесоха в небитието, бе тяхното скъпо и всепобеждаващо оръжие. Те бяха на върха на жестоката ураганна битка срещу фашизма.

Нашата партия не трепваше пред терора и убийствата и в това беше патосът и волята на борбата. В онези жестоки дни трябваха сили, за да победиш, когато стократно я погребваха и над "гроба" й пиеха кървави наздравици...

Борците от съпротивителната борба бяха носители на нова нравственост, която е ядката на комунистическата идеология, и я превръщаха в собствена мяра за жизнено поведение...

Всички загинали се преселиха в легендите. Гранитните герои пречистват съвестите. Заставаме пред тях, за да проверим себе си. Това придава на паметниците нравствени сили и ги превръща в обществена съвест. Гранитните борци са хиляди по села и по градове, поругавани и срутвани, опръсквани с калта на безумна омраза, но съхранени от народната любов - заставаме пред тях с червени рози, с вълнение и тъга, с почести и преклонение като на среща с болката и славата на антифашистката съпротива. Непомръкващи чувства на признателност витаят пред всеки паметник, край всеки паметник на антифашисти коленичат обич, кристална обреченост - всеки паметник е школа, пример, съдба! Всеки паметник е трибунал на съвестите! И горко на онзи от живите, който сведе гузно поглед към земята и се страхува да отговори на мъртвите, застинали в гранитните паметници!

А докато звучи в сърцата ни химнът на безсмъртието "Вий жертва паднахте..." - писан с кръв и изпят като стон, ние ще стъпваме горди по благословената земя и ще търсим брод между безсмъртието и вечността, превръщайки мъката в песен, гордост и възмездие!