Антибиотикът - от отрова до сладкиш за бактериите

Знаете ли, че вирусите, които са недосегаеми от антибиотиците, са причина за 9 от 10 случая на възпалено гърло и за 10 от 10 случая на грип?
Знаете ли, че ако през 40-те години са били достатъчни 50 хил. единици за лечение на дадена инфекция с пеницилин, в наши дни за лечението на същата болест трябват 10-15 млн. единици? Мнозина биха се досетили за причината за тези метаморфози - безразборната употреба на антибиотиците. Именно тя, както и ненужният им прием, намалява способността им да действат срещу инфекции. Това подпомага бактериите да развият резистентност (устойчивост) към това медицинско чудо на ХХ век. В първите години след началото на употребата на тези лекарства, често наричани снайперисти, се създава впечатлението, че са панацея, която ще изкорени всички бактериални заболявания - лекарите по света ги изписват масово, а пациентите се научават да си ги купуват дори без консултация с лекар. А самите микроорганизми поумняват и съумяват бързо да разузнаят какви нови оръжия им готви човекът и в спешен порядък си разработват своя стратегия и тактика за омаломощаване на антибиотика, оцеляват и мутират.   
Този проблем не само има сериозни здравни последици, но икономически: лечението на инфекциите, които са устойчиви на антибиотици, струват

до 100 пъти по-скъпо

Нелечимите или трудно лечимите инфекции вече се срещат на Стария континент. Всяка година над 80 хил. европейци, в това число и българи, развиват туберкулоза, която е устойчива на познатите антибиотици. А преди няколко седмици ДУМА писа и за гонореята, която вече почти не се повлиява от цефалоспорин. И ако нашенецът малко-по малко се научава да избягва самолечението с антибиотици, проблемът трудно може да бъде избегнат в болниците, където се изписват много повече от необходимото антибиотици заради вътреболничните инфекции. На пациентите, които се оперират, се дават често най-ново поколение антибиатици, за да бъдат избегнати инфекциите след операция, обясни микробиологът проф. Тодор Кантарджиев при първото отбелязване на европейския ден на антибиотика. От края на 2008 г. например болница "Царица Йоанна-ИСУЛ" разполага със съвременна апаратура, посредством която може да се проследи дали даден пациент е получил инфекция в болницата от нестерилни инструменти при извършване на операция или манипулация. Тези съвременни стерилизационни линии понижават разходите в здравеопазването поради понижения риск от следоперативна вътреболнична инфекция.
"Антибиотиците е известно, че убиват както "лошите", така и "добрите" микроби. Хората не трябва да воюват с микробите - те са в основата на живота. С микроби се правят хляб, пица, мляко и сирене, вино, сокове... От тях се произвеждат лекарства и суровини, служат и за модел на нови нано- и микрокомпютърни технологии", обясни преди време пред ДУМА доц. д-р Нася Хаджиева, началник на лаборатория по микробиология и вирусология, УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ". "Добрите" живеят по кожата, в устата, в червата, по лигавиците на цялото тяло. Те не предизвикват болести, не се измиват лесно от ръцете, пазят ни, като заемат местата на болестотворните микроорганизми. "Лошите" са бактерии или вируси. Те предизвикват болести. Но е важно да се знае, че не живеят повече от 24 часа и лесно се измиват от ръцете, обяснява доц. Хаджиева.


На 30 октомври 2012 г. Европейският регионален офис на СЗО подписа споразумение с Националния институт по обществено здраве и околна среда на Холандия и с Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести да се следи, ограничава и предотвратява появата и разпространението на антибиотична резистентност в страните, които са в региона, но извън рамките на Европейския съюз.