Позиция
Антибългарската патология
Русофобите станаха българофоби около 9 май
/ брой: 91
От скенера на последните русофобски прояви у нас около датата 9 май ясно личи антибългарската патология. В края на април във форума на в. "Дневник" можеха да се прочетат следните призиви. "Тук, в Пловдив, взривяването на един Альоша е най-належащо. Едва ли има по-ужасен паметник", написа ползвателят Lazarus. "Статутът им трябва да бъде анулиран, а всички Руски паметници трябва да бъдат предадени за смет", добави Happystory.
Няколко дни по-късно, в навечерието на 9 май, кметът на столичния район "Лозенец" Константин Павлов обяви, че щял да предложи премахването на Паметника-костница на съветския воин, който да бъде преместен в музей.
Тези "патриоти" четат историята на страната си, както дяволът чете евангелието. В края на Втората световна война Великобритания и САЩ са гласели "разфасоване" на нацията и страната ни, защото е била съюзничка на хитлеристка Германия. На гърците щели да бъдат дадени Пиринска Македония и целите български Родопи чак до Пловдив - за награда, че са воювали срещу Хитлер. А на Турция - районът на Странджа и Сакар планина, задето е запазила неутралитет във войната. Страната ни е щяла да бъде орязана териториално горе-долу до границите на някогашното Княжество България. И сега Банско или Пампорово щяха да са гръцки.
Всичко това е предотвратено на 8 септември, когато Съветската армия влиза в България. Страната ни е спасена благодарение на съветската "агресия", а Альоша е отървал България от поредното историческо "орязване" - спасил я е като територия и като българско население. На Парижката конференция 1946-1947 г. съветската дипломация довършва това, което бе започнала Съветската армия - съхранява днешна България. И понеже тримцата цитирани четат историята ни сатанински, излиза, че трябва да бъде взривен и хвърлен на скрап не само Альошата, а и спасената ни държава в днешните й граници. И да бъде пратена в музея.
Но тогава в музея трябва да бъдат пратени и АЕЦ "Козлозуй", и "Нефтохим" (сега "Лукойл"), и пристанищата във Варна и Бургас, и жилищните комплекси отпреди 1989 г., които бяха градени или доразвивани в държавата ни, спасена от Альоша. Очевидно, на тия тримцата по-мила би им била разпарчетосана между съседите, а не съхранена България. Някак "по-патриотично" щеше да е, ако бяхме шитнали на Гърция и Турция сънародниците ни от почти цяла южна България, само и само да не беше ни спасявал СССР, само и само сега да ги няма съветските паметници. Проклинайки Альоша, тримцата всъщност проклинат собствената си държава, спасена от третата национална катастрофа. А, кажете сега, това не е ли антибългарско умопомрачение на наши сънародници!
Пак по повод на 9 май външната за България министърка се присъедини към една антируска декларация на девет страни от Източна и Централна Европа плюс... САЩ. Там се казва, че след 1945 г. "Съветският съюз сграбчи останалите народи в желязна хватка", и че "милиони бяха лишени от своите права и основни свободи". Само че в тази "желязна хватка" България от бедна аграрна държава се превърна в индустриална страна с многоотраслова икономика. В тази хватка българинът забрави какво значи глад, за разлика от времето преди нея. Пак в тази "желязна хватка" страната ни се сдоби с нови видове индустрии, включително ядрена, с нови видове транспорт, а в края на 80-те години влезе в първата тридесетица в Индекса на ООН за човешкото развитие. Милионинте българи имаха работа, безплатно образование и здравеопазване, стойностна култура. В тази "желязна хватка" българите имахме спокоен живот, без сътресения от безработица, от съкращения или престъпност. И с лекота изкачвахме демографската стълба - с всяко десетилетие от 1951 г. се увeличавахме със средно по около 500 000, та чак до почти 9 милиона в самия край на 80-те години.
А според подписа на министърката излиза, че ние, българите, сме някакви мазохисти - раждали сме повече, за да обречем децата си на "хватката". Не е редно да говоря за другите страни от декларацията, но в ония времена "сграбчена" България направи скок в цивилизационното си развитие. Да, нямаше многопартийна демокрация, но хората се сдобиха със съвременни жилища. Да, имаше лагери в първите двайсетина години след Девети, но България стигна до 27-ото място в Индекса на човешкото развитие. Да, била е диктатура и "без основни свободи", но е имала свободата да върви напред и нагоре.
Светът е пълен със съчетанието на такива несъвместимости. Твърде инфантилно е да мериш развитието само с аршина на псевдодемокрацията и на свободата да бъдеш най-бедният в Европа. Натикването на страната ни в тази антируска декларация е тъкмо инфантилност. Същата антибългарска проява - този път от министърката на външните за страната ни работи.