Анна Филиппова: Дипломацията на Анкара впечатлява

Войната в Украйна за пореден път показа, че Турция е способна да обърне всяка криза в своя полза и да играе ролята на посредник там, където държавите с по-малко гъвкава външна политика се провалят. Но този успех не е повлиян само от руската инвазия в Украйна и участието на Турция в политическите процеси около нея.

Турският президент се превърна в най-повратливия политик и дипломат в Европа. През последните няколко месеца Ердоган ефективно използва всички средства за въздействие, с които разполага - от статута си на страна член на НАТО до прекия канал за комуникация с руския президент и установените търговски връзки с Русия.
Още от самото начало на войната Турция полага най-много усилия за дипломатическо урегулиране: тя инициира пролетната среща на руските и украинските преговарящи в Истанбул, която стана най-продуктивната през първата фаза на войната. Под нейна егида бе постигнато споразумение за износ на зърно от Украйна. То беше подписано в Истанбул, в двореца Долмабахче - поотделно с Украйна и Русия. ООН и Турция действаха като гарант.
 
През 20-те години на своето управление, от 2003 г. до днес, Ердоган, страхувайки се от военен заговор, последователно лишава военните от власт, като понякога прикрива това под формата на реформи, необходими за присъединяването на Турция към ЕС. Сега той може да довърши започнатото. След 2016 г., годината на неуспешния военен преврат, започна процесът на "прочистване" на армията и набиране на нови, по-лоялни кадри в изпълнителната власт.
В този период бяха уволнени повече от 400 турски военни - представители в НАТО, което оказа сериозно влияние върху цялостния професионализъм на висшия команден състав. Тогава в пакта недвусмислено бяха изразени опасения за
 
"деградиращата"армия на Турция

Един от първите, които се обадиха на Ердоган след преврата през 2016 г., беше Владимир Путин. Той покани турския си колега да го посети и първото пътуване на Ердоган в чужбина след опита за преврат бе именно в Русия (само две седмици след събитията). Путин, за разлика от западните политици, не осъди Ердоган за репресиите, които той предприе след 16 юли.
Когато Ердоган идва на власт след опит като дисидент и затворник, Турция се възстановява от най-тежката финансова криза през 2001 г. и не разполага със сериозни ресурси за провеждане на активна външна политика. Но през 2001 г., в отговор на предизвикателствата на времето, е публикувана книгата "Стратегическа дълбочина" (Stratejik Derinlik), в която се обобщава бъдещата външнополитическа доктрина на Турция при управлението на Ердоган.

Тази доктрина е наричана "неоосманизъм"

заради желанието на страната да бъде "арбитър" в региона. В книгата се казва следното: "Турция вече не може да води външна политика в стил "Студена война". Тя трябва да разработи нова външнополитическа стратегия, която позволява бърз отговор на промените в света". Авторът, Ахмет Давутоглу, е външен министър на Турция и архитект на външнополитическата доктрина на Ердоган в периода 2009-2014 година...
Анкара е един от основните политически посредници в евразийския регион: тя не само улеснява диалога между страните от региона и Русия, но бързо изгражда и отношения със съседните държави - дори и с тези, с които конфронтацията е част от националната идеология. Границата с Армения наскоро беше отворена за първи път от десетилетия, въпреки че в конфликта за Нагорни Карабах

Турция открито подкрепя Азербайджан

Анкара демонстрира огромна политическа амбиция и иска да бъде призната като световен играч. Това се доказва косвено от факта, че страната промени името си на Turkiye, защото Turkey е английската дума за пуйка. Всъщност наблюдаваме глобално ребрандиране на държавата, която иска да води идеологически независима политика, но икономически да остане част от западния свят.

Със съкращения

"Медуза" е рускоезичен сайт, издаван в латвийската столица Рига