13 Май 2026сряда20:34 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Меридиани

Анна Долгарьова

/ брой: 184

автор:Дума

visibility 10622

АННА ДОЛГАРЬОВА е руска поетеса и журналистка. Родена е в Харков през 1988 г., но родителите й са от Белгородска област. Завършила е химия и политология. Пише стихотворения от тригодишна възраст. Автор на над десет стихосбирки. Носител на множество награди за поезия. Член на Съюза на писателите на Русия. От 2015 г. работи като военен кореспондент в Донецката и Луганската народна република. Още от малка мечтае да се премести в Русия, не може да приеме украинския национализъм. Сега живее в Москва. През 2015 г. преживява много тежко смъртта на своя приятел, който се сражава за ЛНР. През 2017 г. се омъжва, мъжът й също загива в Донбас. Казва, че някои неща не трябва да съществуват на Земята - като днешния режим в Украйна, при който убиват, изтезават и хвърлят в затвора всички инакомислещи. Наричат Анна Долгарьова един от "гласовете на Донбас".


Анна Долгарьова

* * *

А въздухът лепне и е горещ, и е толкова малко.
Пуснете ме, казва, пуснете ме, аз съм майка Му.
Но, разбира се, нея не я пускат.
Кикоти се адът и се тресе, и съска,
и си показва зъбите, и тържествува,
а тя казва: нека поне да се сбогувам,
та аз съм мама, къде да се дяна?
Дайте ми ръчицата Му нежива,
да го подържа, както в детството за ръчица.
А смъртта - ето я, стои пред нея и се надсмива
с вонящия зев и своите бунари-зеници.
Обхожда земята смъртта, гранита изтрива и раздробява,
а тя отговаря:
Чедо мое, мой малък, вече си там, където си...
Победи, моля те, победи тази мерзост,
заради това те моля - стани,
отвори си очите неживи, незрящи!

И плаче, силно, силно плаче...

Той ще влезе в дома и след три дни само.
Мамо, ще каже, чуй ме, мамо,
не плачи, наистина аз съм това,
послушай, мамо, моите слова,
не плачи, скъпа моя, каквото и да рекат:
Мамо, спуснах се в ада и победих този ад.
Мамо, направих всичко по твоята повеля.
Смърт, жилото ти къде е?

Превод Анелия Павлова

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ