Английските съседи

Вземете един англичанин и го присадете в български двор. Гледайте да не е на пряко слънце, че не е свикнал заради мъглите на Албиона. Поливайте го често с домашна ракия, като при нужда увеличете дозата. Около него разположете местни български неувяхници. Ако изчакате търпеливо няколко месеца, гарантирано ще видите трансформация на всичко в нищо. Е, това е во кратце сюжетът на българския филм "Английският съсед". Ние пък се запознахме с английските съседи на жителите на бреговското село Връв. Там

има 3 имота, закупени от семейства от Острова, а две от тях живеят тук почти 10 години.
 
Допреди три десетилетия до Връв от Русе и Видин се стигало с кораб. Днес до него води  износен асфалтов път. От хората в близкото магазинче научаваме, че преди 20 години жителите на крайграничното населено място наброявали 3000. Сега са едва 270 души. Много от къщите са необитаеми и се рушат. 
Най-старите сведения за заселване около Връв датират от началото на Бронзовата ера, около 3 век пр.н.е. В близост до селото се намира римската историческа местност Дортикум. За съжаление, това древно място е разкопано до неузнаваемост от иманяри, и е само спомен у местните жители от по-старото поколение. Сега мястото е обрасло с татул и почти заличено. Източно от селото пък се намира друга римска твърдина - "Четате", която също не се съхранява и е почти развалина.

Връв е единственото село в община Брегово, което е без асфалтирани улици.
 
Пътищата са осеяни с дупки и са обрасли с бурени. Някои дори не могат да се нарекат път, защото представляват коловози от чакъл или кал. А при дъжд се превръщат в почти непроходими кални "сървайвъри". Повечето от къщите не са виждали свежа боя от години. Мазилката на много от постройките се лющи. Местните, които ни посрещат на площадчето, се оплакаха, че за 10 години единствената им придобивка са кофите за боклук, поставени преди няколко месеца.
Независимо от това, Връв е едно от селата край Дунава, което през последното десетилетие привлича като магнит  чужденци. Те са най-вече хора в пенсионна възраст, които са избрали да живеят в България, защото със своите пенсии могат да си позволят по-висок стандарт на живот, отколкото на Острова.
Това признава и Шанън Стивънсън. Тя ни посреща пред спретната си бяла къща, която се откроява на фона на заобикалящите я паянтовите сгради. Две огромни кучета пазят имота. Атрактивната дама, отрупана със златни халки, току що е оплевила лехите с цветя и още стиска в дланите стрък троскот. Пред дома й има огромна тревна площ, която наподобява типичните английски ливади с прецизно подстригана трева. Шанън твърди, че не знае български, но въпреки оскъдния ни английски, се разбираме добре. С приветлива, доброжелателна усмивка тя ни разказва, че живее във Връв заедно с партньора си от 7 години.

Шанън продала си къщата в Лондон, където работила като фризьор.
 
Казва, че в България е много хубаво, има прекрасна природа и е евтино. Тук не работи, но от време на време подстригва сънародниците си, а понякога соанира някои от комшийките си. Питаме къде можем да открием останалите й сънародници и Шанън, видимо доволна, ни изненадва с информацията, че, ей там, на брега на Дунав се извисява домът на баща й.
Потегляме натам, обвити с воал от фина прах. И стигаме до къща с остър триъгълен покрив, построена в алпийски стил. Посреща ни дружелюбен лай на огромна овчарка-каракачанка и ротвайлер. И двете кучета обаче млъкват, щом на двора се появи огромен мъж.

Аз съм Робърт Стивънсън от Ливърпул, подава ни ръка той и ни кани в двора.

В този момент у дома се прибира и съпругата му Клеър, която бърза да уточни, че не е майката на Шанън. Русата дама е усмихната и приказлива. Разказва ни, че с Робърт живеят във Връв вече 10 години. Той е бил оператор на кран и получава пенсия от 3000 паунда. Купили си терен и съградили къщата си. Мястото, което избрахме за дом, беше прекрасно и с уникален изглед към Дунав, споделя Клеър. Няколко години по-късно обаче гледката е преградена от пораснали тополи, който стоят като параван между хората и реката. Опитали се да помолят кметицата на селото дърветата да бъдат поокастрени, но не срещнали разбиране. Двамата съпрузи ни показват снимка, на която се вижда страхотната панорама, заради която предпочели точно това място. Сега дори от покрива не се вижда реката, разочарован е Робърт.

Техният дом е единственият в селото, който има басейн.
 
Дворът е добре поддържан. Клеър се хвали със съседката си, с която ги дели рехава телена ограда. Жената често ги черпела с питка и баница, давала им домашни плодове и зеленчуци. "Много ни харесва в България. Ние сме хора, на които прекаленият лукс ни идва в повече. Чувстваме се добре и спокойно на село. Влюбихме се в това място. Природата и хората са много по-различни. Пълна противоположност на това, което е в Англия. Искаме да остареем тук", казва словоохотливата Клеър. Тя признава, че се притеснява какво ще се случи с родината й след "Брекзит". "Не мисля, че хората се паникьосват или нервничат зaради излизането ни от ЕС. По-скоро са любопитни какво ще е бъдещето на страната. Знаем обаче, че информацията ще идва бавно, парче по парче", заявява Клеър. Вече сме присадени българи, но ни боли за Англия, обяснява тя. Двойката все още се бори с българския и независимо, че никой в селото не говори английски, казват, че не се чувстват изолирани. "Точно обратното. Излизаш на улицата и всеки ти говори нещо. В Англия понякога с години не сме си продумали със съседите", пояснява Клеър. Тя ни съобщава, че

в Северозапада има много техни сънародници, с които се срещат и си гостуват.

Най-много поданици на кралицата имало във видинските  села Вълчек, Гара Орешец, Ново село, Ясен.
Третото английско семейство е доста по-различно. Заварваме двамата да се излежават на шезлонги пред дома си. Къщата е много по-различна от тези, на които вече бяхме гости. Постройката изглежда неремонтирана. Дворът е разхвърлян, няма я спретнатата идилия, която цареше при сънародниците им. Англичаните разговаряха с нас през мрежата на оградата, без да мръднат от местата си. Не пожелаха дори да ни кажат как се казват. Не пожелаха и да ги снимаме. Съседка ни поясни, че това са Ким и Бен от Ливърпул. Дошли във Връв преди няколко години. "Не общуват почти с никого. Опитваме се да си говорим с тях, да си споделяме като добри комшии, но те се държат студено и неприветливо", разказва жената.
Англичаните, дошли в България, май са надеждата за съживяването на обезлюдените села и малките градчета. Често те внасят нова емоция сред хората там, чийто живот, удавен от бедността, тече монотонно и безжизнено. 
А понякога толкова свикват с местните, че дори не може да различиш кои са по-добрите съседи - българите или албионците... 


Шанън Стивънсън харесва България, защото има прекрасна природа и животът е евтин




Улиците във Връв са неасфалтирани, осеяни с дупки и обрасли с бурени