29 Март 2024петък07:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мария Донева:

Ангелите пътуват без багаж

...Ако бяха оправни и солидни в материален смисъл, нямаше да са ангели, а банкери - казва известната поетеса и драматург в театър "Гео Милев" в Стара Загора

/ брой: 280

автор:Христо Христов

visibility 1824

Мария ДОНЕВА е родена в Стара Загора,  завършила е Българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината меГу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство" , "Прикоткване на смисъла" и най-новата "Меко слънце", появила се на пазара буквално преди броени дни.
Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
 

- Мария, да започнем оттук - познаваш ли по-разпилян човек от себе си? Поправи ме, ако греша, но ми е трудно да приема, че можеш да пишеш стихове, да твориш драматургия, да се занимаваш с режисура, да се захванеш с музициране и пътем да размишляваш какво още трябва да направи един ученик, за да бъде най-после изгонен от даскалото! Всъщност как изглежда светът на големите през очите на... Пепеляшка?
- Не бих се описала като разпилян човек. Аз съм подредена и целенасочена. Все пак съм зодия Дева. Всички тези занимания, които споменах, са в близки области, и общото между тях е, че ми харесват и ми дават възможност да се изразявам с различни средства. Освен това във времето заниманията ми се редуват. Подреждам задачите и ги отмятам една по една. Старая се да не губя време за формални и безрадостни работи. Отделям колкото може повече време за хората и нещата, които обичам. Няма как това да ми омръзне!
- Откога се сроди с поезията? Как всъщност усети, че имаш пристрастие към мерената реч и дължиш ли някому благодарност за това?
- Пиша стихове от дете, винаги ми е било приятно и интересно да си подреждам думи. Това е хубав и благодатен материал, с който може да се направи почти всичко - стига да знаеш какво точно искаш да направиш с него. Думите са меки и не мога да кажа, че ми се съпротивляват особено. Харесвам речта да е мерена, това ми се вижда празнично и красиво. В новата ми книга "Меко слънце" съм събрала само класически стихове, с рими...
Аз живея в едно трайно и постоянно състояние на благодарност, защото се срещам с чудесни хора и имам работа, която обичам. Мисля, че в момента времената са добри за мен.
- Някъде из дебрите на интернет мернах, че си се интересувала от психологията на джебчиите. А как гледаш на литературното джебчийство? На онова, станало модерно "копи-пействане", при което липсата на собствен талант се прикрива с крадене на чужди идеи...
- Идеите са от ефирна материя и е много трудно да ги сграбчиш и да ги имаш само за себе си. Ако една идея е полезна и смислена, тя си пробива път и се разраства, човешките умове я споделят и развиват. Това е много хубаво.
Ако става въпрос обаче за недобросъвестно използване, за плагиатство и кражба - как мога да гледам на това, освен с неодобрение и тъга.
Сигурно е много тъжно да искаш да си нещо повече, да си значим и да имаш успехи, а да съзнаваш, че не си успял да го постигнеш. В такъв случай можеш да упорстваш и да се трудиш, или пък да потърсиш по-лесни начини.
Талантът е даден, но характерът и вкусът си зависят от човека.
- Броила ли си наградите си от различни конкурси? Наскоро май те мярнах на поредното издание на Ханчевия конкурс в Стара Загора, но не посмях да те попитам как преценяваш традиционния експресен поетически сборник?
- Аз напоследък се оттеглих от активна "състезателна" дейност. Има много вълнение в нещата, с които се занимавам, и предпочитам да се съсредоточа върху тях. Конкурсите са особено важни за младите хора, които сега си изработват критерии. Те създават еталони, очертават тенденции, важни са не само в личния творчески живот на един млад писател, но и в литературния живот. Книгата на Иван Ланджев, миналогодишният носител на наградата "Веселин Ханчев", много ми допадна, мисля, че тя е една от силните сборници с поезия, излезли през 2010 г.
- В "Прикоткване на смисъла" обясняваш, че твоят ангел си е останал... неустроен. Не съжаляваш ли, че е такъв... неоправник? Как го търпиш да се шляе по такъв непрактичен начин, вместо да се е вредил я в някоя управляваща партия, я в управителното тяло на някоя близка до големите пари фондация?
- Ангелите пътуват без багаж, те са толкова заети да се грижат за другите, че не им остава време да помислят за себе си. Те имат по-важни мисии и мисли. Ако бяха оправни и солидни в материален смисъл, нямаше да са ангели, а банкери.
- Може би не знаеш, че един от най-нежните старозагорски поети, Иван Мирчев, цял живот е работил като банков касиер... В този смисъл има ли професия "поет"?
- Ако професия е това, с което печелиш пари, за да се издържаш, да се грижиш за семейството си и да си купуваш пръстени и гривни, мисля, че не са много хората в България, които могат да се нарекат професионални поети. Поезията изисква постоянно напрегнато внимание и изострена чувствителност, всичко да ти е интересно. Не зная дали има институция, която би била склонна да ми плаща, за да се наслаждавам на света и да изразявам мислите си за него. Ако има, ще се радвам да ми се обадят с предложение за работа. Професионалисти са били придворните поети, но те сигурно не са били свободни да споделят винаги мислите си такива, каквито са.
- Имам спомен, че още с първата си книга каза... "Сбогом на читателя". Какво те накара да поразмислиш и да му подадеш отново ръка?
- О, ами аз нарекох така книгата главно заради удоволствието да си противореча. Иначе името е цитат от Лесинг, то е заглавие на негов стих, който е мото на цялата книжка: "Читателю, щом не откриеш нито стих, достоен за признателност и слава, поне бъди ми задължен тогава за тези стихове, които ти спестих".
- И все в този ред на подхвърлени габарчета - имала ли си мигове, когато ти е идвало да се пъхнеш презглава под одеялото с надежда, че Дядо Коледа не е измислен от възрастните?
- Леглото е любимото ми място. Много обичам да спя. Обикновено, когато съм там, не мисля точно за Дядо Коледа, нито за някой друг дядо. Мисля си други неща, не по-малко вълнуващи и вълшебни.
- Вече съвсем сериозно - има ли разлика между правенето на театър в театъра и в... психиатричната клиника в Раднево?
- В болницата от десетилетия има театър. Аз само се вписах в утвърдената традиция. Актьорите са пациенти, които преди не са се занимавали професионално с изкуство, но имат желание и талант; а тук имат условия да се развият в тази посока. Аз обичам работата си в този театър, защото виждам смисъл в това. Процесът е вълнуващ, винаги има изненади и непредвидени ситуации. Поставяме само комедии и много се смеем по време на репетициите. После, когато в салона влезе публика, преживяването е прекрасно. От гледна точка на изкуството, няма значение къде точно играеш, а как и защо.
- Ако трябва да обобщиш разбиранията си за света като Глобално село в рамките на един есемес, как ли ще изглежда той? И до кого би пратила това съобщение?
- Бих написала съобщение: "Тук съм". Нямаше да го изпратя на никого, но щях да го пазя в телефона си и понякога да го препрочитам.
- В аванс - какво да очакваме от поетесата Мария Донева през следващата 2011-а? А от режисьора?
- Аз обичам да не правя планове за бъдещето. То не се поддава на контрол, защото е гъвкаво и еластично и се изплъзва, особено когато човек се опитва да го държи в ръце. Не мисля за нова книга, защото искам да се нарадвам на тази, която излезе току що. В театър "Гео Милев" работим много активно. В Постоянния театър към психиатрията току що започнахме работа по пиесата "Между два стола" на Рей Куни, очаквам премиерата да бъде през февруари. Надявам се да съм здрава и да правя нещата, които обичам, както досега.


Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ