Америка не иска, Европа не може...

Сергей Мануков
журналист

Още през 1998 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече Америка „незаменима нация“. Оттогава изминаха петнайсет години. Днес на Съединените американски щати приляга едно друго определение — „изчерпана нация“ или супер държавата, която върви към упадък и се интересува повече от вътрешните си проблеми, отколкото Афганистан и Близкия Изток.
Тази умора не е изненадваща, ако си припомним как след края на студената война американските войници воюваха два пъти по-дълго, отколкото през последните десетилетия. Вашингтон наля в отбраната си безпрецедентно много средства - през 2011 г. САЩ похарчиха за отбрана повече от 19-те държави след тях взети заедно. Военните разходи, както се досещате, изиграха немалка роля в натрупването на астрономическия дълг от 16 трилиона долара.
Явно не случайно в речта си при второто встъпване в длъжност Барак Обама нито веднъж не си спомни известните думи в речта на Джон Ф. Кенеди, който през 1961 г. заяви, че Америка ще плати всяка цена и ще понесе всякакви лишения, за да защити свободата на планетата.
Последното изявление на Обама имаше друго послание: десетилетието на войни е към своя край. Американският президент, носител на Нобелова награда за мир, не излезе с някое гръмко определение за съвременната национална идея, която може да се формулира в една проста фраза: благосъстоянието и благополучието на Америка са много по-важни от останалия свят.
Предшественикът на Барак Обама Джордж Буш виждаше месианската роля на външната политика на Съединените щати. На сегашния американски лидер изглежда повече му допада така наречената доктрина Айзенхауер, който независимо от факта, че бе герой от войната, през осемте години на управление на страната (1953–1961) се стремеше по всякакъв начин да избегне кръвопролитията. Или поне проливането на американска кръв.
Неизбежно възниква въпросът: кой ще замени САЩ? Сега Китай е поизоставил за малко външната си политика, заради безспорните проблеми с икономиката; Русия отдавна изгуби силата, която притежаваше Съветския съюз, който със сигурност би се възползвал от тази възможност. На Индия и Бразилия разбира се е още рано да мислят за световно лидерство.
Сериозни проблеми имат и международните организации - ООН, НАТО и Европейският съюз преразглеждат цялата си ценностна система и търсят така да се каже своето предназначение в съвременния свят.
В Америка преобладава мнението, че след нея постът на световен жандарм може и трябва да се поеме от Европа. Разбира се фактът, че това е желанието на самите американци, не означава, че то съвпада с желанието на европейците.
Най-неприятното за привържениците на новата роля на Европа е липсата на реално единство в обединена Европа, което ясно си пролича по време на кризата в изострените спорове относно политиката на жестоки икономии като средство за преодоляването ?.
Излиза че САЩ вече не желаят да бъдат световен лидер, а Европа не може да стане такъв.
Така че най-вероятният кандидат е Китай. Реши ли Пекин икономическите си проблеми, ръцете му са развързани. Поднебесната империя няма търпение по всичко да надмине Америка.


Сергей Мануков – автор на списание „Експерт“