Америка избира...
След драматичния предизборен двубой демократът Барак Обама и републиканецът Мит Ромни са на равно разстояние от Белия дом
/ брой: 259
Последните социологически проучвания сочат, че двамата кандидати за президентския пост в САЩ имат изравнени шансове да спечелят изборите и да оглавят най-силната страна в света, съобщават агенциите. Според избирателния закон американските граждани гласуват за членовете на избирателната колегия, чийто брой е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа в избирателната колегия. Нейните членове ще гласуват на 17 декември, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден. В случай че нито един от кандидатите не получи необходимите 270 гласа, се прилага извънредна процедура - президентът на САЩ се избира от Камарата на представителите на Конгреса от тримата кандидати, получили най-добър резултат.
Системата за непряко избиране на президент на САЩ, датира от 1804 година, действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, въпреки че подадените от избирателите гласове може да са по-малко.
Любопитно е да се знае, че президентският пост е въведен от Конституцията на САЩ, приета през 1787 г. Първият стопанин на Белия дом е Джордж Вашингтон. Президентът е държавен глава, глава на изпълнителната власт и главнокомандващ на въоръжените сили. Той има право на законодателна инициатива, да сключва и подписва международни договори, ратифицирани от Конгреса, да назначава висши длъжностни лица (в съгласие със Сената), има право на вето върху законопроектите, приети от Конгреса. Президентът може да бъде отстранен от длъжност с импийчмънт, но досега нито един подобен опит не е имал успех. От правото да подаде доброволно оставка се е възползвал единствено Ричард Никсън.
От 1845 г. президентските избори винаги се провеждат в първия вторник след първия понеделник на ноември на всяка високосна година. Самите избори не са преки, а косвени (двустепенни). В деня на изборите гласоподаватели гласуват не за президента, а за членове на Избирателна колегия. В първия понеделник след втората сряда на декември членовете на Избирателната колегия се събират в столиците на щатите и гласуват за кандидатите за президент и за вицепрезидент поотделно.
Освен президентските, в САЩ протекоха и избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания. В изборния ден американските избиратели се произнасят и в 174 референдума по въпроси от най-различен характер - от данъците през легализирането на канабиса до хомосексуалните бракове.
Междувременно стана ясно, че мнозинството от европейските политици и граждани споделят, че залагат на Барак Обама, заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, цитиран от Франс прес. "Обама е по-близко до европейските ценности, отколкото Мит Ромни", посочва Шулц в интервю за германското радио "Дойчландфунк". Шулц визира ценностите в областта на социалната политика и здравното осигуряване и посочва, че между Обама и европейците има много общо по тези два въпроса. Председателят на ЕП призна също така, че Европа, но и международната политика са изиграли много слаба роля в американската предизборна кампания. Според него САЩ не смятат трансатлантическите отношения за най-важни.
През юни допитване на германския фонд "Маршал" показа, че ако европейците можеха да участват в президентските избори, 75 процента от тях биха гласували за Барак Обама, а едва 8 процента - за Мит Ромни. 78 процента от французите подкрепят Обама, а само 5 процента - Ромни, показа допитване на института Се Ес А за телевизия BFMTV.
Според член 2-ри от Конституцията за президент може да бъде избран всеки американски гражданин, роден в страната, живял в нея не по-малко от 14 години и навършил 35-годишна възраст към момента на изборите. 22-ата поправка на Конституцията от 1951 г. ограничава управлението на президента до два мандата. Единственият американски лидер, който цели четири срока е начело на САЩ, е Франклин Делано Рузвелт (1933-1945 г.) - извел страната от Великата депресия и до победа във Втората световна война (1939-1945 г.). В случай на смърт (естествена или насилствена) функциите на държавния глава се поемат от неговия вицепрезидент. Най-известните два случая в съвременната история са: смъртта на Делано Рузвелт в началото на неговия четвърти мандат през 1945 г., наследен от Хари Труман, подписал решенията на Потсдамската конференция 1945 г. (и наредил атомните бомбардировки над Япония през август 1945 г.); и убийството в Далас на Джон Кенеди, наследен от Линдън Джонсън, започнал войната във Виетнам.
*Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 5 ч. бълг. време на следващия ден.