21 Януари 2021четвъртък05:09 ч.

Новоизбраният президент вече обяви, че Америка се завръща и е готова да води света

ГЛОБУС

Америка и светът при Байдън

Дългосрочните цели на новата администрация са световно лидерство, разбирано като хегемония

/ брой: 229

visibility 803

Любомир Кючуков,
Директор на Института за икономика и международни отношения

Америка се завърна, готова да води света. Така новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън формулира основните цели на своята външна политика. Като тук изникват поне два въпроса: "може ли Америка?" и "иска ли светът?".

Както веднага отбелязаха редица анализатори във Вашингтон, светът днес е твърде различен от този, който демократите оставиха при напускането на Белия дом на последния техен президент Барак Обама преди четири години. Китай ясно демонстрира своята амбиция за световно лидерство, Русия укрепва влиянието си в редица региони, Атлантикът изглежда все по-широк с отдалечаването на Европа от САЩ, следвоенният световен ред ерозира, а международните институции и международното право са пренебрегвани все по-често Ц и всичко това на фона на отслабващото влияние и загубата на морален авторитет на САЩ. Което е резултат както на обективни тенденции на световното развитие, свързани с процесите на глобализация и преструктуриране на международните отношения, така и на сериозния ДприносУ на администрацията на Тръмп.

 

С лице към мултилатерализма

 

Самото заявление на Байдън обаче потвърждава очакванията, че американската външна политика ще продължи да следва своите дългосрочни стратегически цели: световно лидерство, разбирано често като хегемония, но ще разчита на много по-различен набор от инструменти в сравнение с периода на Тръмп.

Обръщането на Вашингтон отново към света е една от най-лесно прогнозируемите промени при новата администрация. На първо място, в поврат към т.нар. мултилатерализъм, т.е. към активно участие в международните организации и развитие на много по-конструктивни отношения с партньорите. В съдържателен план това ще означава търсенето на споделена отговорност в сферата на сигурността, преосмисляне на икономическата изолираност и политиката на протекционизъм в сферата на търговията (като преосмисляне не означава пълен отказ), обръщане към проблемите на климата и околната среда, извеждане на ценностите отново в крайъгълен камък на американските външнополитически подходи. На практика това включва връщане към Парижкото споразумение за климата, напуснато при Тръмп (за което Байдън вече публично се ангажира), вероятно деблокиране на арбитража на Световната търговска организация, сътрудничество със Световната здравна организация (особено с оглед на факта, че провалът на Тръмп в борбата с коронавируса беше основното поле на атака на Байдън преди изборите) и т.н.

Друга съществена промяна, която също не се подлага на съмнение, е новият подход на САЩ към Европа. Като тук демонстрацията на близост и готовност за сътрудничество до голяма степен дори ще изпреварва възвръщане на доверието и преодоляване на отчуждението. Основният въпрос обаче остава: до каква степен е възстановимо разрушеното от Тръмп? Иначе казано, каква част от възникналите проблеми се дължат на обективно разминаване в интересите и доколко те са следствие от външната политика на отиващия си американски президент? В най-общ смисъл може да се каже, че в двустранен план отношенията на САЩ с Европа ще продължават да са съпроводени с периодични трусове (особено в сферата на търговията и инвестициите), но ще бъдат значително по-единни и синхронизирани в подходите спрямо трети страни (преди всички в геополитическото противоборство с останалите глобални играчи).

Запазвайки натиска си за по-голяма финансова ангажираност на другите членки на НАТО (най-вече по отношение на Германия), САЩ очевидно ще демонстрират много по-голяма заинтересованост от укрепването на Алианса, променяйки рязко призмата, през която гледат на съюза Ц от финансова тежест върху бюджета на САЩ към ефективен, направляван от САЩ международен инструмент за осъществяване на американската външна политика и защита на техните интереси по света. Същевременно евентуалните опити за сключване на ново търговско споразумение за търговия и инвестиции след провала на предишния опит ще се сблъскат със същите проблеми (стандарти, правна юрисдикция и т.н.). Към тях ще се добавят и намеренията на ЕС да въведе нови правила спрямо транснационалните корпорации и да наложи данъци на дигиталните платформи. Следва също така да се отчита, че ако ЕС реално се опита да постигне заявената амбиция за стратегическа автономия на Съюза, това ще включва и постепенна политическа еманципация от САЩ, наред с намаляване на икономическата и търговска зависимост от Китай и ресурсната такава от Русия.

 

Противоборство с Китай

 

И докато в отношението към международните организации и към ЕС завоят в американската външна политика вероятно ще бъде достатъчно остър, то в редица други сфери може да се очаква сериозна приемственост. Преди всичко тук става дума за отношенията на САЩ с Китай. Очевидно тяхното противоборство ще бъде всеобхватно и дългосрочно и ще доминира не само двустранните отношения, но и международния климат като цяло за поне няколко десетилетия. Защото става дума за борбата за лидерство в глобалния свят. Пандемията много рязко катализира този процес. Докато преди година въпросът се свеждаше основно до съревнование в сферата на търговията, икономиката и инвестициите, то сега вече то прерасна в конфронтация, обхващаща практически всички области: политиката, международните организации, сигурността и т.н. При това все по-активно се акцентира върху една доскоро пренебрегвана компонента, която е идеологическата, т.е. комунистическия характер на властта в Китай. В този процес много активно е ангажиран и ЕС, който добави формулировката "системен съперник" към досегашното определение за Китай като икономически партньор, стреснат от зависимостта си от Китай, в която се оказа изпаднал по линия на производствените и търговски вериги (включително на лекарства и медикаменти).

Отношенията с Китай ще бъдат и едно от основните полета за приложение на ценностния подход в международната политика, позагърбен от Тръмп в полза на една откровено прагматична, наричана от мнозина дори "търгашеска външна политика", разглеждаща света като поле за борба на корпоративни интереси. При Байдън почти сигурно ограничаването на демократичните права в Хонконг, ситуацията с уйгурите, правата на човека и свободата на словото ще присъстват при всяко споменаване на Китай. Този подход ще се използва и като основен критерий за разграничаване по оста "съюзници-противници" и в много по-широк план. Не случайно вече американските стратегически центрове започнаха да налагат тезата за двата свята, които ще се сблъскат в международен план: на либералните демокрации и на нелибералните автократични режими. Проблемът тук е, че със своята политика Тръмп постави огромна въпросителна след въпроса Ц сами по себе си ценност ли са ценностите? Защото след жестокото убийство на опозиционния саудитски журналист Хашоги от тайните служби на кралството се оказа, че за Тръмп ценностите са стока със своя цена - няколкостотин милиарда долара, на колкото възлизаха оръжейните договори между САЩ и Саудитска Арабия. 

 

Ескалация на конфронтацията с Русия

 

Едва ли има основания за очаквания на позитивна динамика и в отношенията на САЩ с Русия. В продължение на четири години антируската риторика бе основното вътрешнополитическо оръжие на демократите в борбата срещу Тръмп и трудно може да се предположи, че Байдън би си позволил рязко да напусне това поле. По-скоро може да се прогнозира допълнителна ескалация на конфронтацията с активизиране на критиките по линия на защитата на демократичните права. Както и продължаването на политиката на санкции. Като тук вероятно ще се очаква (и получи) по-сериозна подкрепа и от страна на европейските съюзници на САЩ. В стратегически план руско-американските отношения ще бъдат ограничени основно в сферата на сигурността, като САЩ ще продължат да отстояват политиката на възпиране на Русия. Този подход ще включва и натиска срещу реализацията на енергийните проекти на Русия в Европа. Същевременно не следва да се подценява вече анонсираното от Байдън намерение да се ангажира по-сериозно в диалога с Русия по проблемите на контрола върху въоръженията, на първо място с продължаване за още пет години на действието на изтичащия през 2021 г. договор Нов СТАРТ Ц за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. На фона на поредицата от напускания от страна на Тръмп на ключови международни и двустранни споразумения в сферата на разоръжаването, това би дало малко повече стабилност и предвидимост за сигурността в света.

Байдън вече даде индикации, че ще търси нови подходи към Иран. Едва ли може да се очаква директно връщане на САЩ към договора за ограничаване ядрената програма на Иран, но вероятно ще се търси съдействието на европейските партньори по сделката, за да се осигури поемането на допълнителни ангажименти от иранска страна, които да отговорят на част от американските притеснения, срещу което САЩ да смекчат рестриктивния си подход. Може би именно като следствие от опасенията за възможно намаляване интензитета на американо-иранската конфронтация стана и убийството преди няколко дни на водещия ирански физик Фахризадех, оглавяващ ядрената програма на Иран, приписвано на Израел.

 

Политиката към Югоизточна Европа

 

И при Байдън интересът на САЩ спрямо Балканите и Черноморския регион ще се основава преди всичко на геополитически съображения и също ще бъде свързан с политиката на възпиране: както и досега на Русия, но вече и на Китай, а като възможна перспектива и на Турция. На политиката на САЩ в Черноморския регион силно влияние ще окаже и динамиката в прилежащите към региона конфликти: в постсъветското пространство, в Близкия изток, в Афганистан, а и отношенията с Иран. Украйна и Крим задълго ще остават непреодолим проблем и източник за конфронтация между Москва и Вашингтон.

Политиката на САЩ спрямо Турция ще се развива в две полета на взаимодействие: двустранното и в рамките на НАТО. В двустранен план трудно може да се предположи, че Байдън ще предаде на Ердоган обвинявания като вдъхновител на опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен. Но САЩ са заинтересовани да не антагонизират допълнително Турция като свой основен съюзник в район с многобройни и остри конфликти. На първо място това ще означава опит за лимитиране на турско-руското партньорство при решаването на регионалните конфликти, където изхождайки от коренно противоположни стратегически интереси, двете страни намират основа за сътрудничество, водени от желанието да изолират другите глобални играчи (в Сирия и Нагорни Карабах, където това бе успешно и в Либия, където то не проработи).

На този фон двустранните българо-американски отношения ще запазят своя позитивен характер, като ще се ситуират в новия глобален контекст. В интерес на България е обаче те да се диверсифицират, като наред със сигурността значително се активизира сътрудничеството и в сферата на търговския обмен, инвестициите, културата, образованието, туризма и контактите между хората, включително премахване на визовия режим за български граждани.

 

Обезщетяват само 3600, неприети в градини

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 14

Авария затвори част от новото метро за неясен срок

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

ГЕРБ натовариха ЦИК и със здравните мерки за изборите

автор:Юлия Кулинска

visibility 61

/ брой: 14

Над 30% срив в чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 14

Борисов премести АЕЦ "Белене" в Козлодуй

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 14

Цената на газа у нас била 15-20% по-ниска от европейските борси

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 14

Бъдещият шеф на Пентагона държи на диалог с Русия

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

"Пфайзер" е намалил ваксините за ЕС

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Китай нарече "клоун" топдипломата Майк Помпео

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 14

ЕС предлага на САЩ нови отношения

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 14

БКП и Македония - време е за истината - Част втора

автор:Христо Георгиев

visibility 86

/ брой: 14

Битка за Модела

автор:Ина Михайлова

visibility 219

/ брой: 14

Краят на една претенция

автор:Георги Георгиев

visibility 90

/ брой: 14

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ