Ама мола ви са...

Писателят Владислав Тодоров е абсолютно прав, че в момента в България липсва културна политика, че това понятие се е превърнало в оксиморон - т.е. във фраза с абсурдно съдържание. Това продължаваме да повтаряме и да потретваме непрекъснато и ние - че Вежди си няма хал-хабер от култура, камо ли от културна политика; че онова, което той прави, не е нищо повече от жалка  самодейност и рязане "на парче" от културата; от имитиране на реформи и широк замах; низ от лакейски сервилни угодничества към премиера и финансовия министър, както и махленско-кръчмарски флиртове с интелигенцията.
Ако имахме културен министър на място, той поне щеше да говори свързано и да знае кога какво иска и колко може. Щеше да е наясно, че културата не е необран бостан, където всеки може да си разиграва коня според както му дойде кефа или да се заплесва по плитко скроеното деколте на Мишел Бонев като гимназист, който все още не е изживял късния си пуберитет. Ако имахме културен министър, той щеше да е наясно, че културата не е тиква за всяка кочина. Ако имахме...
Вече за правителството да не говорим, защото то има толкова общо с културата като национален приоритет, колкото кучето с опашката си. А пък и какво ли друго може да се очаква от премиер, който, като чуе думата култура, се хваща за кобура и праща народа си да сади картофи, за да не умре от глад. А още повече - от хора, които ходят на театър "под строй" и отбират от "Сако от велур" толкова, колкото от футбол на малки вратички и магистрали. Ама мола ви са...