Ало, държавата?
/ брой: 154
Ало, държавата? Записвайте. Както е тръгнало, здравният министър може да остане и без собственост. Говорим за институцията, а не за Ананиев, Ангелов, Москов... Институцията притежава десетки болници. Сред тях е и тази в Добрич. На нейния директор му "взеха главата", а той навярно е написал десетки писма и докладни до когото трябва, за да информира за състоянието й. Това е сторил и предишният директор, и по-предишният, и по-по-предишният...
Няколко примера само от Добрич. През 2016 г. затваря очното отделение заради липса на персонал. През 2017 г. спират планови операции заради недостиг на средства. През 2018 г. накуп се търсят ръководители на седем отделения. Тази година, в разгара на пандемията, болницата остава без инфекционист, двамата пулмолози са в болнични... Не лекарите и сестрите или директорите са виновни за затриването на болница, създадена и оцеляла в годините на турското робство и двете световни войни. Същата болница е на прага на собствената си смърт при "най-демократичното" управление на държавата. Същото управление, което не може да осъзнае, че с размахване на показалец лекарите и сестрите не стават нито повече, нито по-млади. Не помага и Националната здравна карта, която казва на бай Иван, че най-близката болница е на 50 км. Той го знае и без това гениално творение, и не може да стигне до нея. Наесен, когато КОВИД-19 и грип направят комплот срещу българската здравна система, пак ще се търсят виновни там, където ги няма.
Примерите за държавно нехайство през годините са много - във Видин, Ловеч, Враца... Всички 64 болници, собственост на държавата в лицето на министъра на здравеопазването, са оставени на произвола. Но да се управлява болница е трудна работа, не е като да се инспектира магистрала, да се шофира джипка, да се отворят кръчмите, да се пуснат агитките по стадионите, защото идват избори...