Ало, алоооо...

В последните три години някак неусетно се научихме на учтивост. И агентите са хора, нали? "Звучете жизнерадостно, записват ви!", "Имате три пропуснати подслушвания", "МВР - това е твоят глас" и пр. Изреченията и вицовете за сересетата станаха култови. И ако желанието на властта да се рови в личните ни данни и да нарушава личното ни пространство не растеше лавинообразно, а броят на използваните СРС-та - стряскащ, можеше и да се посмеем. Например на обяснението преди дни на вътрешния министър Цветан Цветанов, че подслушването в държавата е пренебрежимо малко - "слушали" се едва 0,1 на сто от гражданите. Ти да видиш! Вчера, в анализ на същите данни, които от МВР се опитват да неглижират, изскочи изводът, че у нас исканията за достъп до трафични данни и СРС-та са повече от тези в... Русия. Ами сега?
"Милиционерщина, какво се чудите", сподели блогър в интернет. Нещо май ни убягва и логиката в обясненията на МВР-шефа, че ако имахме адекватно правораздаване, нямаше да прилагаме толкова СРС-та. Цветанов като че ли забравя, че съдебната и изпълнителната власт са обречени да работят заедно, а МВР извършва 90 на сто от разследванията, които влизат в съда. Някак му убягва и онази невидима статистика, която индексира броя на използваните СРС-та. Сметката е простичка. Подслушват се има-няма 13 хиляди души, а покрай тях - още най-малко сто пъти по толкова, които им се обаждат. Но кой ги брои? А и някак се замазват фактите за "успеваемостта" на записите в борбата с престъпността и за хитрините, които прилагат полицаите, при част от исканията за СРС-та. Заради некомпетентност МВР разследва предимно с подслушване и следене, констатираха депутатите още в средата на годината.
Проблемът с правата на човека, от една страна, и ограничаването им заради борбата с престъпността - от друга, има едно решение. Нарича се баланс. Не е наша работа да го търсим. Избираме обаче управници, които обличаме с власт, за да измислят как да стане. Дали могат? Алооо... Ту-ту-ту... (сигнал "заето").