Алчността и моралът

Германците не искат да дадат на бившия си вече президент Кристиан Вулф пожизнена пенсия от 199 хиляди евро годишно. Те не са съгласни ексдържавният глава да получава такава сума след едва 7,5 месеца президентстване. Това може би нямаше да е кой знае какъв проблем, ако не беше причината за оставката на Вулф - твърденията, че е приемал услуги от бизнесмени. Ето това германците вече не могат да му простят. Политици от всички цветове един през друг призоваха бившия президент да се откаже от правото си на тези пари или да ги дари за благотворителност. Познато, нали? У нас също последния месец се говори само за бонуси, които сега принудително ще отидат... за благотворителност. На някои, разбира се, защото не всички бяха призовани (насила) да върнат "заслужените" пари.
Той всъщност и Вулф си ги е заслужил и законът му ги дава, но в Германия наблягат и на морала. А там са убедени, че след като веднъж си загърбил морала, ще се наложи да си платиш: в този живот така е справедливо. 84 процента от германците са категорични - бившият държавен глава ще трябва да се сбогува с тези 199 хиляди евро: нека и сега за него да се погрижат бизнесмените.
Конфликтите за заплати и бонуси, раздавани щедро и напук на всеобщите усилия за икономии, не са български приоритет. И в Германия случаят с Вулф не е единствен, и там скандалът с големите премии тръгна от здравеопазването. Оказа се, че пирамидата на богаташите в германското здравеопазване оглавяват шефове на лекарски сдружения, които са си раздавали по 250 000 евро основна годишна заплата, и това без да се броят други придобивки като служебни автомобили, разрешение за частна практика и т.н.
Алчност на ента степен нарекоха случая германските медии. И тези с големите, определени от тях самите заплати, премии и бонуси, побързаха да замълчат, да се снишат, някак си да се покрият.
У нас сме свидетели тъкмо на обратното. Малцина се оказаха тези, които тихомълком върнаха парите, другите се обясняваха надълго и нашироко колко било "нормално" да взимат пари и как това трябвало обезателно да продължи. Защото те, чиновниците, вършели невероятна работа. Сигурно с невероятни резултати, които всеки от нас усеща на собствения си гръб. Да не дава Господ да ви се наложи да се сблъскате с какъвто и да било държавен чиновник - ще останете без нерви.
Постоянно се сравняваме с Европата - колко сме зле ние, колко са богати те. Струва ми се обаче, че единственият начин да станем поне малко по-богати и най-вече малко "по-европейци" е да се сетим, че има такова понятие МОРАЛ. И оттам трябва да тръгнем, а не от парите и магистралите...