Акордеонът свири-разказва...

Елена Косова
РИА Новости

Акордеонът се смята за изконно руско изобретение, това обаче не е съвсем така – наистина пръст в създаването му има един славянин, но чех, пристигнал от Полша. Наричали изобретението „инструментът на пияните каруцари и влюбените метачи“, макар че отначало акордеон се чувал само от къщите на богатите хора …
Майсторът-органист Киршнек и оръжейникът Сизов
„Франтишек Киршнек пристига в Санкт-Петербург по покана на императрица Екатерина II да поправя органи. Той бил известен талантлив майстор-органист - разказва Наталия Мирек, завеждащ отдел „Музей на руския акордеон „А. Мирек“ към Музейното сдружение „Музей на Москва“. - Киршнек имал малък уред за настройка на органи, с който той за първи път през 1783 г. използвал свободни езичета, същите, които днес звучат в акордеона“.
Отначало само заможните хора се наслаждавали на звуците на акордеона – вече по-късно получава статута на масов народен инструмент .
„Смятаме, че производството на първите типично народни акордеони води началото си от Тула - разказва Наталия Мирек. - За основа се ползва австрийския или немския акордеон, донесен от оръжейника Сизов от панаира в Нижегород“.
Отишъл веднъж майсторът-оръжейник Иван Евстратиевич Сизов на панаира да купува коне. Чул как някакъв циганин свири на странен инструмент и не се сдържал – така вместо коне донесъл вкъщи акордеон.
„Всъщност първите тулски акордеони били изработвани от оръжейници - продължава Наталия Мирек – понеже най-важното при изработката на инструмента била пластинката, която била лята с нужните отвори и занитени „гласове“. А за тази цел били нужни уменията на ковач. Преди производството на акордеони да стане кооперативно, с изработката им се занимавали отделни майстори. Това отнемало по няколко месеца. Такъв акордеон струвал почти колкото най-свидното за един селянин – кравата“.
Тулският акордеон станал родоначалник на останалите, не по-малко известни руски акордеони. Например на саратовския: от лявата му страна са закачени две камбанки, които при свирене се удрят с чукчета.
Странно, но само в Русия всеки регион си има свой модел акордеон. Например земите около Орел се славят с уникалната си ливенка, под звуците на която и тъгували, и се годявали.
„Ако ергенът бил одобрен, по обратния път от дома на невястата той вървял и свирел на ливенката, като правил с нея едва ли не „акробатически трикове“. Това е възможно, тъй като акордеонът има около 40 ребра (гънки на меха) и се разпъва много“- уточнява Наталия Мирек.
Ако пък кандидатът получавал отказ, страстно чупил своята ливенка. При новата невяста отивал вече с нов инструмент.
Във Вологда украсявали акордеона със специални тънки метални накладки подобно на вологодските дантели.
В селата на Псковска губерния върху акордеона слагали огледала, така акордеонистът като свирел пред дома на своята изгора, пускал през прозореца слънчеви зайчета. Маша и Дуня направо се разнежвали - акордеонистът винаги е бил нещо като диджей и най-напетия момък в селото.