21 Август 2019сряда03:35 ч.

Срещи

Акад. Дамян Дамянов: Мечтая да се радвам на правнуци

Група млади мечтатели вдъхват нов живот на мрачните столични подлези

/ брой: 208

автор:Зорница Веселинова

visibility 1606

Акад.Дамян Дамянов бе избран от Българския лекарски съюз за лекар на 2018. Той е роден през 1946 г. в с. Драгоево, Шуменско. Завършва медицина в София. Работи една година в хирургичното отделение на Окръжната болница в Хасково, след това в ИСУЛ. Става доцент през 1986 г., професор - през 1995 г. Член-кореспондент и академик на БАН. Зам.-председател на БАН в предишния мандат, а от 2017 г. е зам.-председател на Събранието на академиците и кореспондентите. Има 265 публикации. Издал е 38 книги, учебници и монографии. Операциите, които е направил, са около 10 000, а консултираните пациенти - към 50 000.


- Лекар на годината 2018 ли е най-скъпата на сърцето ви награда, акад. Дамянов?
- Досега имам различни награди. Не може да се степенува коя е най-голямата, коя е най-скъпата. Признанието от лекарското съсловие е с особен подтекст, защото е за проявен професионализъм, за постижения в областта на медицината и в частност в областта на хирургията, пък и заради творчеството ми - за учебниците и помагалата, които съм написал.
- БСП иска вот на недоверие на правителството заради провала му в здравеопазването. Споделяте ли мнението, че кабинетът "Борисов 3" досега се проваля в тази област?
- Безспорно здравеопазването е в крайно лошо състояние. Дали ще наречем това състояние криза или катастрофа, или провал, е въпрос на избор на конкретно понятие, но това е дългогодишен процес - около 20 години. В здравеопазването има проблеми, те са многопосочни и от много години.
- Кои са тези проблеми?
- Като лекар казвам, че има генетични дефекти, които бяха заложени в системата на здравеопазването и те генерираха проблеми. Такъв проблем например е превръщането на болниците в търговски дружества и на общопрактикуващите лекари в еднолични търговци. Медицината се изроди в търговия, промени се начинът на мислене на лекарите.
- Превръщането на клиничните пътеки в инструмент за разплащане, а не в инструмент за контролиране на лечебния процес проблем ли е?
- Да, проблем е. Когато формираш клиничните пътеки, не може цената им да бъде определена отгоре. Трябваше първо да се направи анализ - колко пари се харчат за всяка клинична пътека, колко клинични случаи се лекуват по нея за година и тогава да се определи общата сума за годината. Сега се определя бюджет отгоре, а лекарите се опитват да сместят разходите по клиничните пътеки в него. Това е неправилно. Друг генетичен дефект е фактът, че трудът на медицинските служители няма цена. Мисля, че сме единствената европейска страна, в която трудът на медицинските служители не е остойностен. В Европа средният процент за медицинския труд, който се залага в цената на всяка клинична пътека, е 30%.
- Бихте ли определили като проблем начина, по който се формират цените на лекарствата?
- Разбира се. У нас цените на лекарствата се образуват според цената, която определят фирмите. И консумативите, и медицинската апаратура се продават според интересите на фирмите без ограничителни мерки от страна на държавата. Това бе заложено в началото на здравната реформа и впоследствие даде своите дефекти. Разликата между цената на едни и същи медикаменти, медицински апарати и консумативи у нас и в съседни европейски държави понякога е фрапантна.
- Изпуснат бе контролът върху броя на болниците, това също е проблем.
- Затова сега се радваме на 365 болници, от които към 115 - частни. Те обаче са групирани само в определени селища, не се разпределят според интересите на населението и държавата. Дълго време говорихме, че болниците ще станат по-малко благодарение на конкуренцията. Но конкуренцията не се случи, а нямаме право да фалираме болниците. В даден момент се оказа, че общинските болници могат да фалират, но това не е най-рационалното и разумното, защото те са най-близо до пациентите. Държавата се оттегли и каза на общините да се оправят сами. А доста общини са бедни и там, където могат да спасят нещо, спасяват. Кризата се премести в държавните болници - пожарът пламна и при тях.
- Контролът върху здравната система май доста понакуцва...
- Контролът върху здравната система се помества в 19 позиции, но те изглежда все още са достатъчни. Нарушиха се взаимоотношенията пациент-лекар, стигна се до конфликти. За медицинските работници понякога не се говори със суперлативи.
- Бихте ли коментирали финансирането на здравната ни система?
- Финансирането е много важно. Когато се налага нов финансов модел или промяна в него, новите условия трябва да се апробират в 2-3 области в страната. Сега се опитваме да променим финансовия модел на здравеопазването. За това е необходим политически и управленски консенсус. Ако консенсусът липсва, ще продължим да влизаме от една криза в друга. И ще продължим да реформираме реформата.
- Споменатият от вас консенсус май е зад девет планини в десета. Като орела, рака и щуката от известната басня на П.Р.Славейков е дори управляващата коалиция.
- Вярно е. Не съм оптимист, че при сегашното състояние на държавното управление консенсус е възможен. А е крайно необходим, за да се създаде спокойствие в здравната система. Трябва да се сформира работна група за обсъждане на дефектите в здравеопазването, да се постигне съгласие и да бъде проведена дългосрочна и последователна политика. Сега забравихме откъде тръгнахме и още по-неясно е накъде отиваме и какво целим.
- Някой от управляващите досега питал ли ви е как да бъде проведена здравната реформа?
- През последните двайсетина години организирах 5-6 национални дискусии по проблемите на здравеопазването, на които присъстваха управленци и политици. Те казваха, че това, което предлагам, е много умно и правилно. И ... дотук. Елементи от мои предложения и предложения на колеги бяха заложени в различни управленски програми, но не са реализирани. Умните неща, казани от практиците, от експертите, се появяват в медиите, но на втория-третия ден се забравят.
- Досега трите правителства на ГЕРБ смениха 9 здравни министри и 8 шефове на НЗОК. Настоящият здравен министър Кирил Ананиев е финансист. Как оценявате това, което той върши? Информирани ли сте дали се е допитвал до ваши колеги?
- Текучеството при здравните министри е проблем, създаден от дефектите на здравната система, които периодично създават напрежение и сред медицинските, и сред управленските среди. Когато една фирма не върви, сменят ръководния екип. Смяната на личността е палиативно решение за момента. С министър Кирил Ананиев съм контактувал. Той е прекрасен финансист. Доста от нещата, които залага, са добри управленски решения. Обаче докъде ще се стигне с настоящите предложения не мога да прогнозирам. Практиката ме кара да не съм голям оптимист. Защото проблемите на здравеопазването са твърде много и търсенето на решения само на финансовите проблеми няма да коригира всички дефекти, натрупани досега. Налице са проблеми в електронното здравеопазване, медицинския контрол, кадрите, снабдяването с лекарства, болничната помощ и много други. И те трябва да бъдат решавани едновременно и паралелно.
- Как да излезем от лабиринта "българско здравеопазване"?
- С търпение, съгласие и дългогодишна еднотипна политика, независимо от това коя партия управлява.
- Вие как излизате от житейските лабиринти, в които сте попадали?
- Гледам напред с оптимизъм. Семейното и служебното ми обкръжение са наясно, че се стремя житейските кризи да не продължават повече от 24 часа.
- Бихте ли коментирали кризата, възникнала в отношенията между Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и ръководството на БАН?
- Откъсването на НИМХ от БАН е прецедент. Моята лична прогноза е, че повечето колеги, които излизат от БАН, рано или късно ще съжаляват. Защото атмосферата в Академията е с творчески заряд, в нея цари изследователски дух.
- БАН страда от хронично "заболяване", наречено синдром на финансовата недостатъчност. Скорошно оздравяване май не се очертава...
- След 10 ноември 1989 г. имаше масови фалити на промишлени предприятия. Това създаде вакуум в институтите, на които бе поверено научното им осигуряване. Те трябваше да се пренастроят, да се съобразяват с принципите на пазарната икономика. Някои направиха това по-успешно, други - по-неуспешно. Институтът по еректрохимия например е толкова добре бизнес ориентиран, че е търсен от САЩ, Япония и други държави. Той получава поръчки от американски и японски фирми, с които се справя много успешно. БАН е единствената "фирма", която след 10 ноември успя да преустрои дейността си така, че над 40 процента от приходите й са от договори с фирми и печалба от тях.
- Но средствата, които държавата отпуска на БАН, са крайно недостатъчни.
- Държавата разсъждава абсолютно погрешно: финансирането на науката трябва да става на базата само на проекти. Впечатляващо бе гостуването на един японски професор у нас, който стана доктор хонорис кауза на БАН. Той работи в областта на светодиодите - те са в основата на т.нар. LED лампи. Оказа се, че когато въпросният японец започва да се занимава в тази сфера - 1964 г., по същото време и български колектив започва да работи по тези проблеми и има постижения, сравними с неговите. Но след 5 години България престава да финансира споменатия научен колектив и дейността му замира. А Япония финансира целево проучванията с над 50 млрд. долара в продължение на 20-30 години.  Екипът, ръководен от този учен, създава споменатите лампи и сега само за една година реализира 13 млрд. долара печалба. Научните изследвания са с дългосрочен характер. Започваш проучвания в 10 области и ако в една-две от тях се получат постижения, икономическият ефект често е голям. Но е нужно институционално финансиране от държавата. Ако няма възможност да се финансират 10 научни области, трябва да се отпуснат средства поне за няколко, които представляват национален интерес.
- Медицината представляваше ли интерес за вас, когато завършихте средното си образование?
- Когато говорим за ученически интереси, първата ми любов беше физиката. Завърших гимназия и кандидатствах едновременно във ВМЕИ-София - специалностите електроника и радиотехника, и медицина във ВМИ пак в София. Явих се на четири кандидатстудентски изпита: математика, физика, биология и химия. В специалността медицина ме приеха веднага. Но на изпита по математика имах проблем с една от задачите. Впоследствие бях приет и в столичния ВМЕИ - в специалността машини за хранително-вкусовата промишленост. Бях леко притеснен, не се виждах в тази област и везните се наклониха в полза на медицината. Веднага след като станах студент във ВМИ, се насочих към хирургията. Още първата седмица видях покана за кръжок по хирургия и се кандидатирах. Това учуди ръководителя на кръжока, защото още нямах понятие дори за латинските термини. Отговорих, че изобщо не се колебая за избора на хирургията като бъдеща професия.
- Децата ви - дъщеря и син, поеха ли по вашия професионален път, или свърнаха в други друми? Настоявахте ли да завършат медицина?
- Не съм пресирал децата си да тръгнат по моя път. В даден момент синът застана пред мен и каза: "Баща ми, ти си достатъчна антиагитация за мен, затова няма да следвам медицина и в частност хирургия". Причината за това негово решение бе, че той и дъщеря ми рядко ме виждаха вкъщи - така е при хирурзите. Синът ми е стоматолог, завърши дентална медицина. Женен е за своя колежка. Сега семейството му е в Холандия. Там се реализират в холандски университет. Там растат две от внучетата ми. Дъщерята завърши право и е адвокат, а съпругът й е компютърен специалист. Живеят заедно с другите ми две внучета в България.
- Имате ли някаква мечта, която досега не сте постигнал?
- Исках да участвам в отглеждането на децата ми, но това не се случи. Исках да участвам в отглеждането на внуците, но и това пропуснах. Мечтата ми е да дочакам правнуци и да имам възможността да им се радвам.
 

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ